и Да и Не

30 октомври 2008, 12:45 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 359 прочита
Категории: Размисли, Предложения, Поезия
Ключови думи: живота, провокира, небрежно
Когато слънцето ме чака,

сълзите дистанцира в мрака.

Луната светейки ме провокира,

очакванията ми не спира.

        Докосва съвестта небрежно

        и спомена отлитащ безметежно.

Наслада дава ми живота !

Да го приема ли с хомота

или да гоня идеалността,

с капаците на ограничеността?