ПРИКАЗКА ЗА ПЕСЪЧИНКАТА

и няма кой до мене да се спре.

Да поговорим заедно за водата,

за ценностите на дъната.

Устоите къде са в мръсната вода,

в дълбочините на света.

Преди много време, мойта стара баба Мида,

разказваше ми, как нейната прабаба Миида,

е казвала, че всеки, слад като умре,

в друг свят ще иде и ще се преоблече.

Черупката ми, тя въобще не е красива,

не забелязва се, със дъното се слива.

Живота ми сега, обикновен го има

и прознотата в мене е същинска морска зима.

Истината, не отдавна, тя до мен дойде,

приех я цялата, като дете.

Песъчинка е във бурното море.

Ненужна счита се от този свят,

където хишника наричан е богат.

Та баба ми разказваше преди,

как всеки ще се преобрази.

Ще бъдем в друг, различен свят,

със друго той измерва се богат.

Там гледа се на мидата в сърцето,

дали работила е с нея във морето.

Истината, тя дали е съхранила

и колко се е уголемила.

Когато трудно е и невъзможно е дори,

и тинята около мен стои,

тогава, истината ми помага,

несправедливостта да преодолея,

и много тъмнота да преживея!

Ще пазя я във мене да стои

и както баба каза-

ако работя с нея ще се уголеми.

Там горе някъде, света е друг

и гледа се не на лицето,

а на всеки във сърцето.