СРЕЩА ГОРЕЩА

   Защо ли се срещаме с тебе сега !
   Защо ли пред тебе навеждам глава !
   Защо ли не спирам да мисля с тъга,
   за дните, за нощите и за любовта !
  
   Къде ли загуби се нашта съдба,
   да бъдем със теб в едно на света,
   през бури зловещи
                    и  стихии не човешки ?
  
   Сълзите са в гърлото, вече преливат !
   Очите със нежност сълзите прекриват,
   Усмивка се спуска,
                    тъга не я пуска,
    да грейне със целия блясък на лицето,
    като  единственна  звезда на  небето.

    Очаквах да срещна дъха ти,
    на ум да ме галиш с гласа си,
    очите ми, да докоснеш със пръсти
    и устните, горещи и същи.

    С тъга ще си спомням за теб и за нас,
    за една съдба - не сбъдната мечта.
    Сълзите напомнят ми  без думи, без глас
     за тази последна  СРЕЩА ГОРЕЩА .