С черно цялата покрита съм сега

и във вечен траур е моята душа.

Прекърши вече болката моята снага

и както дрипав просяк се влача в пепелта.

Пепел от изгорели надежди и мечти,

там погребах и вярата, и любовта.

И някъде там остана и ти,

потопен в морето на забравата.

Като сенки хората минават край мен,

без цвят, без лице и без сърце.

С черно було покрит е моят ден

и в лед сковани са моите ръце.

Износих вече всички тъжни маски,

но всъщност празна е моята душа.

Опитвах от ненужни ласки...

А с болката оставах все сама.

Плувам в море от лъжа и суета,

а тъгата отдавна на дъното ме е потопила.

Наивно се надявам да срещна любовта,

без дори да знам,че отдавна съм я изгубила.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Черно

Коментари