Една сълза... Една сълза пролята
в тайната прегръдка на нощта.
Една сълза... Една тъга позната,
изпълваща с безкрайна пустота.

Една сълза... Една любов невъзможна,
отхвърлена, отчаяна, сама.
Една сълза... Една целувка сетна,
възкръснала във мрака на съня.

Една сълза.... Една съдба неясна,
безрадостна, изпълнена с тъга.
Една сълза.... Една жена нещастна,
ридаеща безмълвно в нощта.

Черна пръст в ръце,
човек с половин сърце.
Усмивки и сълзи,
преплитат се в забарзаните дни.
Безмълвен стон, роден от тишината,
кънти умиращо в душата.
Потънали в слепота,
вървим срещу мрачна тъмнина.
Даваме любов поднаем,
живеем с любов назаем.
Крадем щастие и радост,
подаряваме горчива сладост.
Копнеем за всички истини,
но обичаме да чуваме лъжи.
Зад аромат от парфюм и тъмен грим,
образа си крием и дълбоко спим...
Догарящи ...

Мога ли да си заповядам на сърцето,
като сляпо то само избира?!
И колкото и да си спомням, че не трябва
сълзи и болка до безкрай побира.

Мога ли да си заповядам на сърцето?
Да лъжа него или себе си, не зная...
Да му кажа да не трепка бурно
когато казвам му, че идва края!

Мога ли да си заповядам на сърцето
да обича този, който аз му кажа?!
До болка впити в мен са иглите на забрава.
На теб, любов, или на себе си да ...