- Малко по-иначе гледна точка - размисли, DEJA VU, Черньо и Грозния и спомени от бъдещето

Понякога си мислиш за нещо толкова много, толкова често, толкова силно. Че в момента, когато то стане реалност ... когато се изправиш пред него и го изживееш ... усещаш DEJA VU!
Сякаш вече се е случвало.
Все едно е спомен за нещо преживяно преди.

Може би е нещо, четено в книга ... Или пък сцена от филм. Стар детски сън?

Мечтаеш да отидеш в Истанбул. Снимки, книги, пътеписи. Всичко попиваш. Получаваш накрая своята седмица в града на два континента. Дежа Вю ... Знаеш кое къде е, какво е, как се стига дотам, какво можеш да намериш и какво не, кое си заслужава да се види. Познато ти е, но не дотам, че да не се удивляваш пред красотите на мегаполиса. И всичко ти е някак познато, все едно и преди си бил там ...

Може би. В някой сън.

Но пък има и неща, които колкото и да си мислиш за тях и да си ги представяш ... пак е друго! Съвсем различно като усещане и изживяване. Първата целувка, първият път, когато правиш любов .. първото влюбване дори! Както и да си си го представял преди, каквото и да са ти говорили, обрисували и описвали. Уникално и различно е за теб ;)))

Далеч по-хубаво от всички създадени дотогава представи. От всички сънища.

Плакали ли сте някога, без да знаете защо, без видима причина? Просто ти е мъчно ... Хммм, може би ... знам ли, човек, когото обичаме в момента също плаче?

Животните палчат ли някога? Имат ли сълзи? Не бях се замисляла ... Знам само, че моето куче се усмихва понякога ;-)

Обичам кафето си студено и горчиво.

Днес таксито ми замалко да убие куче. То тичаше бясно към нас, гонещо пръчка. Чу се леко “Дум” зад колата. Не смеех да погледна назад. Май всичко беше наред ... (освен това шофьорът имаше тикове и едвам държеше волана!:((( )

Последните две седмици всеки ден пътувах по магистралите. Тъжна картинка – колко много блъснати животни имаше по пътя! Но моите пътешествия си имаха и редица хубави страни – Приятно се унасям на задната седалка, дремя, а слънцето си играе с мен, радиото пее. И всяка сутрин се радвам на най-красивия изгрев!

И като мисълта ми се спря над това – животните ... не мога да се въздържа и ще се оплача! От седмици вече през два блока от моя май има някакво мъртво животно (надявам се, че е животно, деее). Всеки ден минавам оттам и вече не се диша. Адска смрад ... Никой ли не усеща?! Онзи ден се мушнах плахо в храсталака .. да видя какво е и къде. Нищо не намерих! Thank God!

Скъп ли е животът в Париж? Колко струва карта за уличен телефон? Хората толкова страшни ли са, колкото всички ги описват?

Има ли помияри във вашия квартал? Шантава работа. Хората си имат домашни кучета. Гледат си ги вкъщи. А помиярите пред блока? Тях ги гледа целия блок – 42 семейства :)))) На моят непанелен дом се падат два сладура, баща и син. Всеки ги нарича по различен начин, но за мен са Черньо и Грозния (адски прилича на баща си, но има нещо сбъркано в муцуната му ...). Черния е единственият приятел на моя пес. Един ден се скараха за една женска – Панделка. Оттогава все накриво се гледат.

Всички хранят нашите пазачи, всички ги обичат. А те вардят територията ни в квартала. Честно, гонят цигани и униформени мъже! И ръчни колички. И котки.

Bla Bla