Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Крилото на ЦСКА Станислав Маламов (26 г.) даде интервю за „Тема Спорт”, в което сподели любопитни подробности около своята кариера, като говори за ситуацията на „Армията” и перспективите пред отбора. Станиславе, разкажи малко повече за първите си стъпки във футбола? Доколкото знам първият ти треньор е твоят баща? - Да, при баща си започнах да практикувам футбол в родния си град Стамболийски, първият ми отбор се казваше Тракия. Баща ми даде основата. След това преминах в Марица Пловдив и останах доста дълго време там – 7-8 години. Малко се усложниха нещата, защото отборът изпадна във В група и си продадохме лиценза на Раковски, при което и ние играчите се преместихме в този тим. Там бях още една година и след това ме забелязаха Локо Пловдив. Привлече ме Емил Велев и на „Лаута” изкарах 3 години. А за последно бях в Хасково през пролетта на 2015 година. В Локо Пловдив тръгна добре, там отиде в края на 2011 година, но през последните два сезона не играеше редовно... - Да, първо бях при Емил Велев, а заиграх по-често при Стефан Генов. След това имаше едни истории... Станаха някои скандали с предишното ръководство. Взех си поуките и се надявам повече да не се повтарят тези неща. Имах и доста контузии и прецених, че е по-добре да потърся ново предизвикателство и за това отидох в Хасково. Спомена за скандали с ръководството – предполагам имаш предвид събитията от март 2014 година, когато беше отстранен от първия отбор от треньора Сашо Станков и спортния директор Методи Стойнев? - Да. Тогава в Локо имаше сериозно разделение. Феновете бяха настроени срещу ръководството и се насъбраха много неща. Вече не ми се иска да се връщам към тях. Как издържа в Локо толкова дълго? По твое време няколко пъти се смени собствеността, изредиха се много треньори, имаше финансови проблеми... - Просто - - към Локомотив имам - симпатии, обичам - го този отбор - - Имах голямо желание да бъда в него и заради това минавах през всички тези препятствия. Превъзмогнах ги, но до един момент. Всяко нещо си има граници. В Хасково не беше ли обречена история? Един от първите ви мачове през 2015 година беше загуба с 0:8 от Левски… - Исках да играя редовно и затова подписах договор за 6 месеца с Хасково. То се знаеше още зимата накъде отиват нещата. Но Емил Велев ме привлече в Локо, след това и в Хасково. Дължа му малко или много и прецених, че в Хасково ще имам възможността да играя и се съгласих да помогна. Направих не лош сезон, макар че и там се контузих... Безспорно най-хубавият ми момент беше срещу Левски за купата (1:1), когато им вкарах много красив гол от дистанция. Но това си остана само лъч светлина в тунела. Миналата година влизах от контузия в контузия. В ЦСКА също получих травма... Как се стигна до идването ти в ЦСКА и защо избра този отбор? - Без значение в коя дивизия, ЦСКА си е ЦСКА. Христо Янев ми се обади през лятото и точно за една минута се съгласих. Само като чух, че мога да дойда на „Армията”, веднага приех. Знам за какво става въпрос в ЦСКА – славна история и прекрасни фенове. А и предвид, че зад клуба стои сериозен човек като Гриша Ганчев, просто нямаше как да не приема. За жалост ЦСКА е принуден да играе в доста мачове без всякаква интрига... - Да, това изобщо не е мястото на ЦСКА, но се надявам в най-скоро време да се оправят нещата. Господин Ганчев прави всичко възможно, за да възстанови клуба, както е бил в миналото. И мисля, че ще се получи. Сега чета за Висшата лига и се надявам да станат нещата. Защото настоящата ситуация е много неприятна. Висшата лига изглежда като най-бързото решение за ЦСКА, така че да се надяваме, че ще се реализира на практика. През април ви предстоят най-оспорваните мачове през този сезон – с Берое на полуфинала за купата. Ти вкарваш първия си гол в А група точно срещу този отбор, какво очакваш от тези мачове? - Да, - - разписах се - срещу Берое - - с екипа на Локо Пловдив през ноември 2012 година, тогава победихме с 2:1 в Стара Загора. Но сега ситуацията е друга. Берое е един от най-сериозните отбори в България и се гради от доста години насам. В последните няколко сезона са по челните места, а и се оформиха като турнирен боец. Но ние ще се подготвим по най-добрия начин и няма да се изложим. Берое е дразнител и ще се представим по най-добрия начин срещу него. Как намираш работата си с Христо Янев? - Страшно съм впечатлен от него. От една страна заради спортно-техническата част – водим разнообразни тренировки, вижда се как всяко момче израства с всяко занимание. Но и в чисто човешки план Янев също ни дава пример – интересува се от всеки един от нас. В днешно време треньорската професия е и психология. - - Той е точният - човек за ЦСКА - На кой пост се чувстваш най-добре? В предишни отбори си бил използван и на позицията зад нападателя... - На крилото ми е най-комфортно. Но както гласи клишето, което го използваме ние футболистите – където ме пусне треньорът, там ще играя (смее се). Играл съм и зад нападателя, но ми е най-добре на крилото. В последните години се утвърдих именно по фланга, без значение от коя страна. Обичам да играя с топката и тази позиция ми позволява да го правя често. Тази събота ви предстои мач със Септември, какви са ти очакванията от него? Сякаш е поредният двубой от похода ви? - Доколкото разбрах вече не са същият отбор от есента, а ще разчитат на повече млади момчета. Така че те ще излязат освободено срещу нас и ще се опитат да покажат най-добрата си светлина. Нашата цел е да продължим с победите, това е ясно. Най-важното е да зарадваме феновете с красива игра, това можем да направим при настоящата ситуация в ЦСКА. Срещу Струмска слава (2:0) в това отношение не успяхме напълно да се разгърнем, защото съперникът се бранеше с 10 човека. Бяха се затворили много добре, вратарят им направи няколко хубави спасявания и това трябва да им се отчете. Но също така трябваше да ни дадат две дузпи, отмениха ни чист гол... Резултатът можеше да е съвсем различен. Следиш ли в А група какво се случва, има ли интрига? - Без ЦСКА, Литекс и Локо София не е нормално. Във всеки кръг има четири мача, нещата са трагични. Наистина се надявам да станат нещата с Висшата лига. Трябва да върнат футболни центрове като Плевен, Велико Търново, Враца, Русе, Бургас... Защото сега реално погледнато има 9 отбора в А група, от които 7 наблягат на чужденците. Къде да се развива българският играч? Как да захранваме националния отбор и по-големите клубове? Не става. Затова и напълно подкрепям идеята за Висша лига. Кои футболисти те вдъхновяваха като дете? - Техничните играчи, заради които феновете идват на стадиона. Като бях малък, разбира се, всички обожавахме Стоичков, с него ставахме и лягахме. Много харесвах и Феномена Роналдо. Като цяло съм фен на Реал Мадрид, особено на онзи отбор, който беше воден от Висенте Дел Боске. Изкарва проби в Левски през 2006 г. Станислав Маламов изкарва проби в Левски преди близо 10 години. Тогава той е част от школата на Марица Пловдив, но получава предложение от сините и се явява на „Герена” заедно с десетки други момчета от цялата страна. Левски го харесва и дори му предлага да се присъедини към школата, но Маламов отказва. „Бях наистина на проби в Левски, още като юноша. Не бях навършил 17 години. Дойдох до София, но прецених, че в Марица ще ми е по-добре. Бях твърде малък и реших, че това е моят отбор, а и не ми се искаше да се откъсвам от Пловдив”, разказа Маламов пред „Тема Спорт”. В своята кариера при мъжете е играл за Марица, Раковски, Несебър (в Б група), Локо Пд (55 мача и 2 гола в А група) и Хасково. Последното му попадение в официален мач бе срещу Левски на 3 март 2015 г. с екипа на Хасково. Тогава в 1/4-финал-реванш за купата той отбеляза страхотен гол от близо 25 метра, като остави безпомощен вратаря Пламен Илиев. През този сезон има 5 мача в първенството, но все още не се е разписал.