спокойствието...

дам, айде  няма да  започвам нови постинги с отрицателни емоции... мислих да си излея   цялата бяс и безпомощност, която съм насъбрала  покрай един случай, засягащ лично мен и свързан с корупцията... ама  желанието ми се изпари... ще гледам да запазя гнева си и да напиша едно писмо в един антикорупционен сайт, копйто намерих. Не че вярвам, че нещо ще се прмени, уви вече съм абсолютно невярваща... може би за това най-много ме е яд, че след всяка подобна случка ми отнемат част от надеждата "че бг ще се оправи, ще станем нормална държава... и детето ми няма да расте в ... абе уф, отплеснах се, а нали нямаше да пиша с отрицателни емоции

Тъй, я по-добре да  усетя цялото удоволствие от спокойствието Днес се чувствам като в неделя:) Скъпия на работа, бебока спи, аз на фона на "тя и той" мога да поровя в нета, да блоггна, початя - ей кеф!! Аз не съм натура, която обича принципно спокойствието, става ми доста бързо скучно. Обичам шума, хората, действието... но от стреса ли,  ЕГН-то или малкия ми син, не знам, но се хванах, че последните месеци се наслаждавам на часовете спокойствие, точно като на хубава чаша коняк:) - отпивам бавно  на малки порцийки и усещам  с цялото си същество

дам... приятен weeknd хора, без значение дали сте решили да се размажете в къщи или да побеснеете съботно:)