С лице в дъжда

05 юли 2006, 08:31 Публикувано в Поезия | 3 коментара , 841 прочита
Категории: Поезия
Под небето, което мълчи
капе тих дъждецът
през прозореца отворен...
Нежна мелодия припява
и носталгия обзема ме такава
и съзнателно затворила очи,
с мокри длани и с лице в дъжда
връщам се към спомена сама...

Сред познатия звук
на отронени капки
въз зелена морава,
и под синьо небе...

И понасям се
към миналите дни
тъй далеко, там където
със ухание на лято
вдъхвам го- така познато,
тичам през поля от жито
и танцувам под дъжда...

За ръчица хваната и мълчалива
пак усещам първата целувка
върху устните ми да гори
и посрещам изгрева с надежда
нощем търся падащи звезди
и съм влюбена и съм щастлива...
и свободна, и живея- както никога преди!
...
как отмина лято подир лято
и коя съм... днес ... и кой си ти?
Капе тих дъждецът
И напомня ми за тебе
Под небето, което мълчи