Някога преди

13 октомври 2006, 22:46 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 264 прочита
Категории: Любовна лирика
    Позволи ми мъката ти аз да сбирам
и от нея аз да пия.
    За да те забрави тя и мен да навестява
по-често радост във очите ,не мъката на дните.
    И умората ти аз ще я попия
за да можеш ти спокойно да летиш.
   За да можеш да забравиш всичко ти
и за да може някой ден живота да прости.
    Обичам те сега
и винаги ще е така!
    Никога не съм те мразила
и няма да съм способна на това!