ПОСВЕТЕНО:На една приятелка

28 септември 2007, 12:29 Публикувано в Любов | 0 коментара , 568 прочита
Разкажи ми за болката, приятелко. Разкажи ми за красивите пеперуди, които умираха в търсене на погледа, който си изгубила в тъмнината. Разкажи ми приказката, която така и не успя да довършиш заедно с времето. Разкажи ми как приказния бяг на минутите и часовете потъва в безвремие от тъга, която сама причиняваш на себе си. Разкажи ми, как понякога просто боли от несподеленоста. Аз съм тук, от днес до сетния си час. Не защото някога разбрана бях от теб, не защото ти събираше сълзите ми както капки роса от сутрешната трева. Не защото показа ми пътя на умиращите пеперуди. Не защото всичко в теб любов зове. Аз съм тук, от днес до сетния си час, защото с теб усетих вкуса на морето, без дори да се докосна до нежните му ласки. С теб усетих вятъра в косите си и целувките на пеперудите. Ти ми показа колко малко трябва, за да бъде щастлив един човек.

Разкажи ми онази приказка, не разказаната, където края и началото са едни и същи и началото е край и краят се губи в ново начало. Съгради в очите ми онзи свят потънал в твоето сърце. Подари ми мига на най-черните си мисли, за да потъна в тишината на мислите ти и да се слея с тях. Нека деня стане черен и с теб да споделя тъмнината. Тогава и само тогава погледни с навлажнените си очи към мен и ми подари сълзите си. Аз ще събирам всяка една от тях, така както ти събираше достатъчно много мои сълзи. И един ден ще ти върна всяка една паднала сълза, под формата на феерия цветен дъжд от любов. Любов възродила в сърцето ми – ти си това. Онази любов, която времето и пространството не могат да убият в мен.

Ти, приятелко си любов. Онази истинската, онази чистата. И с право днес аз те наричам любов. Така както зорницата обича небето и със светлината си огрява най-тъмният му час. И последна залязва, когато то остава само и луната се скрие преди да настане новия ден. Защото всичко е преходно, но не и любовта. С нея живота се заражда от мъничката роса и с нея умира всеки стар ден, претърколил изпитанията, които аз ще мина до теб. Ще създаваме заедно милост за безмилостните и ще бъдем жестоки към себе си, когато мразим достатъчно силно, че да ни се прииска да обичаме. Ще се отричаме от вярата, за да я намираме достатъчно често в сърцата си. Няма да забравяме, че понякога просто боли, защото сме силни достатъчно, че да издържим.

Всеки миг незабравим пресъздавам в дума и описвам даден интелект, който всъщност аз самата искам да бъда. И когато с тебе случи се така, ти бъди насреща и искай нечия чужда душа. Не живей така както е прието от света, а така както повелява го гласа на пеперудите свободно реещи се в сини небеса. Пожелай живота, който никога не си имала и няма да имаш, за да се стремиш към него толкова силно, че да забравиш онези дребните неща развалящи покоя.

И когато стигнеш там, мила приятелко, близо до съвършенството, погледни с усмивка през рамото си. Там ще бъда, за да погледна редом с теб до миналото. Ще се усмихна и аз. Дори ръката си няма да ти подам, защото волята ще е заела моето място там. Волята, която ти упорито искаш да премахнеш от живота си, но тя е там. Тя ще бъде до теб, дори по-близо от мен…

… и ето ден пореден без любов, но ти си два пъти по-силна от преди. До теб съм, каквото и сърцето да реши. И съден и съдник ти за себе си бъди, защото живот не се живее, без сърцето малко да го заболи…