Някога

Някога бях просто момичето с русите къдрици, което без да порасне разбра за болката. Някога, когато намерих твоите очи, ти ми прошепна с тях за любовта на топлата си усмивка. Повтарям се до безкрай описвайки всяка една част от теб. Повтарям едни и същи слова до края на света… обичам те, обичам те, обичам те, обичам те… всеки ден, всеки час, все по-силно, все по-липсващо ми, все по-грандиозно. И феерия от тъга и щастие в себе си преплитам, лъжа се че съм нещастна, когато теб всъщност обичам и с най-милите имена искам да те наричам.

Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те… аз съм извън себе си, когато спя до теб. Просто заспивам и сънувам теб. Сънувам без да помня всеки твой мил жест. Будя се в съня си без да отварям очи. Поемам дълбоко въздух, за да попия твоята миризма… миришеш на любов и любов си ти за мен.

Държа те в ръцете си, както малко дете своето първо съкровище и питам се, дали някога изобщо съм обичала, щом мисълта, че някога бих се лишила от теб ме побърква до болка. Искам те, така както цветята искат да попият в корените си водата. Искам те, така както слънцето иска да гали листата. Гледам те, като малко дете и очите ми изгарят пред твоята светлина. Донасяш ми спомен, който някога съм забравила или никога не съм изпитвала. Разказваш ми за своята приказка и ми донасяш дъх на море.

Потапям се в любовта ти и дишам от дъха ти. Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те… дали без да те обичам мога да гледам така, както изгарят очите ми тялото ти през деня. Искам да те съблека и да целуна всяка част от теб, по-нежно от докосването на перо. С устни по-вкусни от шоколад, ти си свят за мен все още напълно непознат. Вървя през мястото наречено Любов на твоето сърце и никога не съм изпитвала това, което изпитвам вървейки из твоите сетива.

Протягам ръката си към теб, за да докосна твоето лице, изтъкано от сребристи нишки красота. Обичам те, обичам те, обичам те… в безбрежната си по тебе тъга. Няма те до мен сега, когато искам те безумно, с всеки час засилва се страстта към теб. И няма нищо днес, което по-силно да желая от това в прегръдките ти аз отново да заспя. И тихичко мечтая, притаила дъх в съня, че някога ще мога да простя на собствената си изгаряща душа.

Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те… но страх облива моята душа… падам…