Докато знаеш, че те обичам

Докато виждаш собственото си отражение в очите ми, ще те обичам. Докато те обичам, ще сътворявам капки дъжд, в които ще затварям спомените си с теб. Докато не пресъхне всяка една капка вода по света, ще шепна името ти. Докато пресъхне земята, слънчевите лъчи ще те топлят в тишината. Докато слънцето залязва, ще изградя стълба към небето и ще открадна за теб няколко звезди. Докато звездите пазят съня ти в тъмнината, аз ще те прегръщам. Докато стаиш дъха си в моята прегръдка, няма да заспя. Докато умората не ме повали, ще пазя сърцето и усмивката ти. Докато съм будна, дори и в съня си, ти властваш над сърцето и ума ми. Докато разсъдъка ми позволи, ще те обичам внимателно, без да те нараня. Докато те запазя от себе си, вече ще е късно, защото ще потънеш в любовта ми. Докато разбереш, че ти си любовта на живота ми, вече ще е късно да се спасиш. Докато се опитваш да се спасиш, ще отнемеш живота или останалата част от сърцето ми. Докато отнемаш сърцето ми, няма да обърнеш погледа си назад, защото той вече не принадлежи на теб. Докато отнемаш сърцето ми, ти ще забравиш, че аз крада погледи и ги запаметявам в съзнанието си. Докато запаметявам твоя в мислите си, ти вече притежаваш сърцето ми. Докато сърцето ми е твое, в моите очи никога няма да засияе чуждо отражение. Докато в очите ми виждаш само себе си, ще четеш истината, преди да съм изрекла милиони думи. Докато милионите думи се подреждат в изречението, то вече няма да има смисъл. Докато се опитвам да намеря смисъла, ти ще продължаваш да ме обичаш, защото звездите ще бдят над теб вместо мен.