Делегираните бюджети са нелогичен край на стачката

Доцент Бабев, чаровната дама, дала интервюто, е нашата блогърка Пайдея :)

 Изложените тези  съвпадат и с моите, пък и много от тях сме дискутирали тук, в блога, заради което допускам, че е възможно взаимно до сме си повлияли в някаква степен :)

Впечатли ме следното нейно изказване, защото аз нищо не зная по въпроса:

Второто важно нещо е пълното отсъствие на информация за състоянието и качеството на училищното образование. В продължение на 6 седмици се подхвърляха реплики за "лошото качество" и тихомълком се подминаваше фактът, че никой в България още не мери качество. Недопустимо е една европейска страна да разчита единствено на данни от чужди изследвания, които се правят през 3-4 години, с достатъчно малки извадки ученици от една-единствена възрастова група.

МОН притежава поне от 5 години собствена и доста добре развита вече информационна система с актуализиране на данните по 3 пъти в годината, но те не се публикуват неизвестно защо. Само от време навреме "изплува" по някое "гениално" хрумване - например да се прави "рейтинг на училищата",които само по профил на обучение са над 17 вида.

Интересно ми е как, по какъв начин, в МОН мерят качеството на образованието? Имам големи резерви по въпроса, особено след като видяхме на какво ниво бяха тестовете в края на ІV клас.

A какво е мнението ви по въпроса с “Наваксване на пропуснатото поради стачката !?!?“ , коментар на D_Yovchev ?

От нас се иска да преструктурираме учебното съдържание и да изпратим информацията в РИО.

Перфектна статия! Когато я прочетох, първата ми работа беше да видя дали тук някой е коментирал това, дори малко съжалих, че ме бяха изпреварили :), но ми се иска всички да прочетат това, което в малък обем дава обобщена цялата ситуация преди, по време и след стачката ни за години напред...
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1121561

Д аотбележа, че забелязах съвпадението между имената на фондацията и блогърката (ама че дума).

За тестовете след ІV клас съм чувал само по радиото, но ми направи впечатление, че децата са се представили значително по-добре по чужд (вероятно английски) език, отколкото по български език. Последвалият коментар (от колежка от СУ, не мога да помня имена) ми подсказа една от причините - по български език (четене и писане беше по мое време) се упражняват по-малко уменията, за сметка на знания от езикознанието (понятия като морфема и т.н.). Всеки знае, че изучаването на чужд език не включва и не изисква никави елементи от езикознанието.
Според мен (непрофесионално мнение) е по-важно човек да пише правилно, отколкото да знае правилата на правописа, какъв вид са те и други "теоретични" въпроси. Писането съдържа и елемент на моторен навик все пак.

От втора ръка (по-достоверна от медиите) познавам и междунарадното изследване за нивото на обучението по математика -част от въпросите за осми клас изобщо не са включени в учебните планове. Изводът ми е, че просто е направен формален превод без съобразяване с учебното съдържание (за съжаление в тази дейност участва и колега от катедрата "Обучение по математика и информатика", изследването е одобрено от зам.-министър, бивш директор на ОМГ"Кирил Попов" - Пловдив). Остава впечатлението, че ресурси има, но как се употребяват ...

Тук май естественото място на цитат от
мое мнение
Извинявайте млади блогери, аз смятам, че сега в нашата родина има диктатура на бюролетариата, как да се борим не знам, знам само, че (това е специално за Куини) "чорбаджията, правещ изкуство" е част от интелигенцията на тази диктатура....

Доцент Бабев, ето линк към една статия, която, според мен, би Ви помогнала да свикнете с думата „блогър” и нейните форми :)

У нас блогосферата все още не е така развита, както в много други страни, но смятам, че съвсем скоро българите ще започнат да оценяват този уникален начин на информиране, който е способен коренно да промени света.

За тестовете не е нужно да се разпростирам, защото те не само, че не бяха създадени по правилата на тестологията (тестовете бяха създадени от учители, а не от специалисти) – все пак у нас съществува научна литература, която би трябвало да представлява теоретичния базис на националните тестове – но също така в организационно отношение бяха проведени по такъв начин, че да създадат предпоставки за невярно представяне на резултатите.

Накратко: учителите в училищата ги проведоха, те си бяха квестори, а също така те обработиха резултатите и ги изпратиха в МОН.

Или като извод:

1. Тестовете не бяха прецизен измерващ инструмент.
2. Тестовете не се проведоха като обективно външно оценяване, както по принцип бяха обявени.

А за „чорбаджията, правещ изкуство” – да, съгласна съм, че е абсурдно явление, като редица други странни явления в нашата бг реалност.

За Куини
Думата блогър е еквивалент (като произход, без да съм убеден напълно) на комсомолец - поне за нея знам - КОМунистический СОюз МОЛодежи ( не виждам е с две точки). BLOG също е съкращение, но за съжаление в цитараната статия не видях отговор (чета по "диагонал", отгоре-отгоре). Иначе прекрасно знам, че не всички термини могат да се преведат на български - примерно в моята специализирана област има понятие "denting point" дори само формата "denting" я няма в литературния английски. Значи думата блогър (блогърка) харесвана или не, ще се установи трайно.

По повод обучението по български език - този път под формата на въпрос: "Кое е по-важно да употребяваме правилно пълен и непълен член или да знаем какъв вид е правилото (анлитично, синтактично, друго), определящо употребата?"

За да подкрепя тезата си , че първото е по-важно ще направя груба аналогия "Кое е по-важно да спираме на знак STOP или да знаем какъв вид е този знак (забранителен, задължителен, указателен)?"

Под „чорбаджията, правещ изкуство” разбирам конкретен блогър - надявам се, че това пояснение не те обижда.

Чорбаджията го разпознах още от първия път – нали в профила си така се е описал?

В общи линии думата блогър преминава няколко етапа на развите:

1. Раждането на термина weblog: глаголът logging the web, който означава „водя дневник в мрежата”, се превърнал в съществителното weblog.

2. Разделянето на термина weblog на две части - we blog („ние водим дневник”). На основата на думата blog бил образуван и новият глагол - to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”.

3. Blogger – блогър или блогер: човек, който извършва действия, свързани с воденето на дневник в мрежата.