Върнете се към Музика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Музиката през деветдесетте май нямаше равна...Това ми е любимия период.Даже до такава степен,че понякога си мисля колко хубаво щеше да бъде ако се бях родила маааалко по-рано във времето, да кажем в епохата на нашите...Когато са се слушали Щурците,ФСБ,Beatles и The Who и Rolling Stones.Тогава поне щях да бъда достатъчно голяма да отида на концерт на Guns...Мечтата,която никога няма да осъществя по простата причина че Guns,старите Guns вече ги няма със Слаш,и че Axl Rose в момента е с раста плитки и се подвизава с няква нова музика,а пък Слаш създаде Velvet Revolver,които са някак си много различни.
Затова пък съм успяла да видя на живо следните групи:HIM,Stereophonics,Cranberries,Evanescence!,Rammstein,Апокалиптика,Travis,Аthlete.
След концерта барабаниста на Cranberries,онзи,който лудо се мята на барабаните в Зомби ми даде автограф.Тогава не можех да повярвам сигурно месеци след случката.Толкова го бях гледала по телевизията в онзи клип,леко ужасния,на Зомби,(тя песента е 90 процента барабани)че направо ми се струваше невероятно. Вокалистката на Cranberries,Долорес беше страшно хубава.Доколкото съм чувала,страдала дълго от анорексия,но изглеждаше супер хубава на концерта.Може би защото наскоро си бе родила детенце... Музикантите на Travis имаха една позната тактика:избираха си някого от публиката и на всяка следваща песен и свиреха и пeeха за него :-).Много човечни бяха на сцената.И супер симпатични. Вокалиста на HIM не спря да пуши,докато се подвизаваше на сцената.Цигара след цигара.Феновете знаеха че страда от астма и че го прави на пук...Така или иначе на Gone with the sin,страхотно парче,всички ревнаха със сълзи. Мацката от Evanescence Емили,бе малко по закръгленичка отколкото очаквах.В центъра се разиграваше страшно пого.Концерта беше в Фрайбург,в залата имаше специална трибуна за инвалиди,двама трима от които стигнаха до първите редове(самоубийци),и хората започнаха направо да си падат върху тях... Rammstein направиха огнено шоу.Пиромани.Новоизлезият албум Reise Reise бе доста сполучлив.Добре че бях далече от сцената,че щях да опърля я коса,я нещо друго. А пък Аthlete са жестока британска бандичка,които маи никой не знае и не е слушал...
Не знам ама има някаква особена сила в това да пeeш заедно с хиляди други хора около теб...Енергийното поле е невероятно силно. Зарежда те положително.
Май се отплеснах.А това което исках да кажа е че много обичам деветдесетте...
Много приятен постинг :) И аз обичам най-много музиката на 90-те, а сегашната музика много ме притеснява така да се каже, защото много малко песни се пишат, главно кавъри се правят, сякаш вече музиката се изчерпва, ако ме разбираш... Ох, и аз се отнесох.
Стана ми интересно как помниш от всеки концерт по нещо. Замислих се си аз какво помня. Не съм била на концерти на толкова велики банди, защото в България се отбиват рядко :) Ти поне имаш този шанс, така че докладваш как е нали :))
Помня че в детството си като бях на концерта на East 17, беше голяма бутаница и ръганица. Така и нищо не видях, и не чух. А на другия ден във вестниците прочетох, че групата пяла много фалшиво. Сигурно е било така, аз от бутане и шум нищо не разбрах от онзи концерт.
Миналата година много се впечатлих от концерта на Kosheen. Вокалистката пя от сърце, страшно се раздаваше и създаваше едно много положително настроение :) Тогава се оказа, че Тери е спечелил среща с бандата след концерта (бях пуснала мейл от негово и от мое име, но късметът е бил на негова страна), но си видя пощата чак след концерта и не можа да се възползва от шанса :) А щеше да е много вълнуващо :)
Първо докато ти слушах постигна прехвърлих на gone with the sun.
Късметлийка си наистина. Аз не съм бил на никакъв концерт. Само един път като бях малък с нашите бяхме на Руси Русев ;). А много ми се иска да видя Рамщайн главно заради ефектите(не че не ми харесват). Знам, че барабаниста ако не се лъжа е завършил специално курсове по пиротехника за да може да издивяват по шоутата. А този на клавишите с лазера на главата.... ВЕЛИКО!!!
Иначе за музиката на 90те отчасти ми харесва, но за мен най-красивата музика е била 80те. Лудите рок години, с рокаджйте с бухналите руси рошави коси и яките китари. Повечето от песните, които много ми харесват са от това време.
А моята мечта е да съм на концерт на Металика. Започнах да слушам хард рок малко след като те си тръгнаха от България :(
За да коментирате тази публикация трябва да се регистрирате. натисни тук
Още...