Византия, края на Второто хилядолетие

Дремейки в едно кафе...

20.02.1999г.

В момента, когато пиша тези редове се намирам на пристанището в Игуменица, в едно кафене. И е едва 1.50 ч. сутринта.

След цял ден клатушкане с автобуса от София съм капнал тотално и сега се давя в един „цай", както тук викат гърчолята на чая.

Изпуснах нощния ферибот в 24.20 ч. и сега трябва да чакам до към 4.45 ч. за да хвана „Адриатика" сутринта.

Изобщо - повтаря се миналогодишното ми пътуване и си мисля, че няма да го потретя за нищо на света.

Просто умората ме е надвила тотално и едва се сдържам да не заспя.

Съдържателят на заведението -дядо грък, сякаш е излязъл от картина на Дюрер, е седнал с лице към мен и с гръб към телевизора.

Явно съм му по-забавен с опитите си едновременно на пиша за да не заспя, и докато формулирам някаква мисъл много да внимавам да не клюмна глава и да се надена на фимикалката.

Дядото също като мен си е подпрял главата - сигурно, за да не я изпусне на земята. Наивник - ако си мисли, че ще тръгна да му я гоня, когато се търкулне, не е познал - мойта си ми харесва повече! Явно на него му се спи повече и от мен.

Дано скоро да започне да идва и някаква друга клиентела, защото „цая" ми е на привършване / сигурно е златен, защото чашата е към 3 лв. и 50 ст./ и скоро ще трябва да поръчам още нещо за да не ме изгони.

Нещо за пътуването от сутринта. В автобуса днес беше нещо като световно първенство по надпушване - явно византийците си отпушваха за дните, през които ще си бъдат вкъщи. И изобщо не се съобразяваха с протестите на непушачите, а отгоре на всичко шофьорите не искаха да проветряват и бяха надули парното до дупка. Айде, живейте ако можете в такава атмосфера!

На излизане от България, шофьорите за малко да ме оставят, защото много бързали, а аз отидох до обменното бюро /за не повече от 3 минути/ да обменя драхми. Усетили се обаче, че са по-малко на брой и ме изчакаха - явно полицая ги е накарал. Като се качих в рейса се опитаха да ми мърморят, ама под мустак.

По-късно обаче и то на два пъти, далеч по-заблеяните гърчуля ни гониха с таксита, защото сме ги забравили по спирките.

Само веднъж да пристигна в Лече - ще си отспя за два дни, а след това ще проверя кога има ферибот да връщане. Дано да имам по-голям късмет и да хвана някой тираджия да ме закара поне до Солун, за да спестя малко пари.

Както вече казах тоя вариант за пътуване - рейс - ферибот си е меко казано неудобен, да не кажа - разнебитващ. Разписанието на автобуса няма нищо общо с отпътуването на фериботите, освен това пристига в Йоанина по никое време, когато за Игуменица вече няма друг превоз, освен таксита.

А бакшишите-византийци не щат да тръгнат за по-малко от 80 марки за натам. След като пристигнеш пък, трябва да кибичиш до близо 5 часа сутринта в компанията на дремещия грък.

Ако имам време този път ще намеря някой автокъща - да видя как вървят колите на старо в Италия. Е, ако имах пари, можеше да се върна с кола, ама това за сега е само в сферата на мечтите...

Е, поне ще направя опит този път да разгледам по-подробно Бриндизи и ако успея - да се разходя за два-три часа до Бари.