ДЕВЕТИЯТ БАЛ

                       Талази черни, вятър див.

                       Светкавици възсядат огнени коне,

                       а Океанът, зинал грозна паст

                       крушение и смърт зове...

                             Девети бал !

                       О, ужас най-велик !

                       Дъхът във гърлото сковал е

                       на клетниците горестния вик...

                       Смъртта пак пее

                       своята мъртвешка песен

                       и жъне тя с наслада зла.

                       Открехнал дверите на Ада,

                       очаквайки триумфа на Смъртта,

                       незнаещ що е туй пощада

                       надава вик лукавий Сатана.

                       Последната Надежда

                       удавена угасва,

                       потъва в бездната бездушна веч...

                       Обречените Богу молят се

                       тъй страстно,

                       но Бог, уви е толкова далеч !

                       .........................................

                       Утихва вече Океанът,

                       изгрява бледата луна...

                       И за погиналите спомнят само

                       разкъсаните алени платна.