ВЯРА

25 април 2006, 16:26 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 724 прочита
Категории: Поезия
Ключови думи: поезия, приятелство
                                                                   На приятеля ми Тодор
" Когато през всички пролуки
на твоето собствено "Аз"
започне една самота да струи
в нощ с облачно-бели,
беззвездни коси,
и размисъл гъвкав подава ръка
на изранена по дългия път
непокорна мечта-
спомни си,че имаш приятел!"

... Когато усетиш Смъртта
как хили се и дебне
мигът на свойта мощ,
и точи нокти и ръце потрива,
предчувствайки победата над теб
и твойта жажда за живот...
Когато мечтите ти издъхват във прахта,
а разумът ти чезне и се дави
във океан от мъка черна...
Когато чашата прелива
и пуст за теб е веч светът,
във който борил си се срещу всеки,
дръзнал да прегражда твоя път
и нямаш вече врагове...
Когато крепостите рухват
преди да ги превземеш ти,
а цветето изсъхва на стеблото,
преди ръце към него да протегнеш...
Когато гърдите си разкъсваш с болка
и на тълпите ти даряваш светлина
с кървящото си огнено сърце,
и пътя им показваш през тъмната гора
на собственото им безумие...
Когато тялото ти грохне,
а разумът ти влива се в Безкрая,
и името за пристан последен
парче надгробен мрамор търси-
спомни си,че имаш приятел!
От Вярата си капка остави за мен!
И твоята пепел силна ще бъде тогава-
от нея аз ще възкреся
изранената непокорна мечта,
за себе си поука ще извадя,
по пътя ти утъпкан ще вървя-
до там,където спрял си ти!
А после?
Свойта част ще извървя!
И знай,че нивга на колене,
приятелю,аз няма да умра !