Ти и аз

Вярно е, че не си ми първия.

Но това няма значение.

Наистина – пътуването към теб не беше лесно.

Имах проблеми още на границата с Унгария. Свалиха ме от автобуса. Върнаха ме обратно в Германия.

Но пристигнах в непознатата за мен България.

Няколко дни по-късно ти ме видя за първи път…

Полудях по теб още в мига, в който ме докосна за първи път – сякаш някакво електричество протече в жилите на тялото ми.

Не мога да забравя как ме докосваше, как ме галеше…

Не мога да забравя сълзите в очите ти…

И ставаше все по-хубаво – с всеки изминал ден, в който бяхме заедно…

Вярно е, че не си ми първия. Германецът беше студен като лед. Отнасяше се с мен като с вещ, не му пукаше дали имам душа – просто, когато му омръзвах ме захвърляше… До следващия път.

Ти си друг – топъл, жив, пращящ от енергия…

Имаш невероятно нежни ръце.

Обожавам моментите, в които ме галиш…

Сякаш огън ме изгаря всеки път, когато ме докоснеш!

Топлината ти се влива в мен…

И сякаш се разтапям. И вече не съм същата.

Обожавам моментите, в които танцуваме заедно.

Обичам да изпадам в екстаз, опиянена от твоето опиянение…

Ръцете ти…

... пробягващи бързо по цялото ми тяло…

С тези ръце можеш да ме накараш да стена, да плача, да вия, да крещя от радост…

…………………………………………

Следва продължение - в Литература, Алтернативни произведения ;)