Един лош ден

  Е, днес вече ми е ден за мрънкане. Мразя целият свят, както обикновенно и ми се иска всичко около мен да го няма. Това се дължи на факта, че не съм се наспала, "периодична" съм както казват американците, а да не говорим , че сексуалният ми живот никакъв го няма.
  Не стига, че цяла седмица работим като луди и изкарваме по 10-11 хил. на смяна, ами шефа реши, че трябва да се накара на мен за това, че преди няколко дена е имало загуба. То няма лошо, прав си е човека ама аз даже и не съм работила в тази смяна. После, като му обясних някои мои гледни точки за проблема му , го гледах като теле два часа. Накрая се разбра, че жена му е объркала и никой от нас не е намесен- идва и ми се извинява моля ви се!!!! Смотльо!!!
  После единият колега реши, че е ден,, в който трябва да ме дразни и се смля от коментари по адрес на мъжето, които ме наобикаляли "като мухи на мед", а аз съм ги режела. Аз какво мога да направя по въпроса? Мъже!!! Не, че ми се отваря тази тема, ама.......... Както и да е...... Смях се и му отговарях подобаващо. "Ама хайде не ме занимавайте с маловажни неща моля"- крещях в главата си.
 Край!!!! Смяната ми свърши и блажено се прибрах вкъщи. Сядам с усмивка пред компютъра и започвам разговор с приятел. На едно мое изречение и той реагира подобно на колегата ми от работа. Поне не ме ядоса , защото бързо се усети, че за друго става въпрос.
  Като съм почнала да се оплаквам да си кажа всичко. Живея с мизерници. Толкова ми е трудно да си хвана wireless. Трябва да съм вън на двора. Направила съм си едно невероятно приятно кътче - на мекичко съм, масата наблизо, кафето и цигарките на нея - малък рай( особено ако няма никой около мен). Естествено е всички да ползват разпускащият кът. Снощи като се прибрах от работа се бяха събрали и се веселяха. Било е весело. Нали вече ви е ясно накъде бия? Та сядам аз пред комп-а , ама нещо не върви. Мръсно ми е. А гледката е такава: по земята боклуци( всякакъв род); пепелника препълнен; торбите с боклука неизхвърлени; кафе( вероятно от днес сутринта) с мляко и захар, разлято по масата и земята( като от това следва и подобаващо количество мухи).  КАК ДА ЖИВЕЕ ТАКА ЧОВЕК? Та, леко днес ми е изнервящ ден.
  Като написах всичкото това някак ми олекна и способността да се усмихвам се възвърна.Смятам да прекарам извесно време в моето кътче( което вече е чисто) и да оставя разправията със съквартирантките за по- късно. Какъв скандал само се заформя!!!??? Даже ми е весело, че ще си изкарам лошата енергия по такъв тривиален начин.