Непоследователно мислене

  Пия кафе, чета в блога и съм в мир със света поне засега. Не ме дразни, че работя по 75 часа на седмица, не се ядосвам, че почти нямам социален живот. Мисля си колко е хубаво да си си в България и как скоро ще си бъда.
  Та по същество- ще нося подаръци...... Та, Тони, какво ще получа ако ти донеса книжките? :) Готова съм с на Вегето обещетението за палеца. И все още мисля какво да взема на Джонката.
  Важната новина,която ми се иска да споделя е ,че ще ставам леля. Нямам думи да изкажа радостта си........... сякаш се случва на мен. Никога не съм можела да изкажа колко обичам сестра си, а сега не мога да опиша колко обичам това бебче отсега. Незнам дали някой може да го опише. Всеки път когато се сетя за тях нещо голямо като балон се образува в гърдите ми, пука се и се разлива като топла река по вените ми. Усмивката не може да слезе от лицето ми и се чувствам щастлива. А това чувство е толкова ценно за мен- рядко човек е истински щастлив.
  Имам и да мрънкам по хиляди причини, но днес просто не се чувствам по този начин. Иска ми се да предам на всички от моето веселие и лудост.