Образованието по света

Тони, благодаря за публикацията. Болна тема за нашето образование. Припомням си колко медалисти от световни олимпиади имаме и се сещам, че те успяват ВЪПРЕКИ  образователните "реформи". Питам се, ако имахме едно нормално образование, с грижа за децата, ама истинска и откровена, какви ли успехи щяхме да получаваме?  Аз отговор си давам, но ония, дето трябва да питат и отговарят - едва ли. 

Доче, благодаря ти за този коментар. Истината е, че образованието "не ще молитва, а мотика". Необходима му е грижа, но не на думи и документи, а реална от цялото общество. Ако разгледате печелившите проекти, ще видите, че те са инициирани от не правителствени организации, финансират се самостоятелно, чрез дарения и разчитат на обществена подкрепа. Това е, което ни липсва - обществената подкрепа, съзнанието, че образованието е движещата сила на напредъка на едно общество. И докато реагираме като щрауси, нещата ще се затлачват и нито една образователна реформа няма да бъде успешна.
Проектът, който тази година печели наградата, не е само образователен, той е много по широко обхватен. Насочен е към екологията (използва се слънчева енергия), преодоляване на бедността (осигурява се трудова заетост) и разбира се неграмотността. И най-важното, реализиран е от организация с не стопанска цел... Аз специално не знам у нас да има гражданска инициатива  в такъв мащаб... 
Ще се опитам да преведа по-същественото и от останалите 5 проекта. Те също са граждански инициативи. Чудесни модели, които могат да бъдат приложени навсякъде, стига да има достатъчно силно гражданско общество, отворено към проблемите на образованието.