Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
„ Компютърната война” у дома взима застрашителни размери. Конфриктът се разраства и е на път да прерастне във” въоръжен сблъсък”.Затова аз влизам в ролята си на ООН и решавам да въведа някакъв ред в „територията”, която всеки смята за своя. Първата решителна стъпка е да направя график на „владеене”. На отпора, който ми дават” враждуващите страни”, даскалски вдигам пръст и заявявам на сина си, който е бъдещ деветокласник, че трябва да започне да чете литературните произведения за девети клас. Той ме поглежда ужасено, а аз се запътвам към библиотеката, вземам първата книга, която ми идва на ума от списъка и му я връчвам. „Илиада”! Той сърдито се тръшва на дивана, но все пак отваря книгата. Дъщеря ми, бъдеща първокласничка, бързо си „обира крушите” и се затваря в детската стая. Аз доволно се настанявам пред компютъра – най-после ще мога необезпокоявана да странствам във виртуалното пространство. Но не минават и няколко минути и синът ми ми навира книгата пред очите, заявявайки с типичната за възрастта си наглост, че тази книга той няма да я прочете. „Защо?”- вероятно в този момент и баба Яга е била по-симпатична от мен. „Защото, това е тъпо, безинтересно и нищо не схващам”.Позор! „Цунами” от гневни думи и упреци се стоварва върху тинейжърската му глава. Между тях е следната реплика:”Никога няма да видиш по- висока оценка от четворка, ако не четеш литературните произведения!” Изреждам отличниците в класа, давам ги за пример и предполагам, че те вече са прочели Омировото произведение. Той ми отвръща „Глупости!”. Сега вече съм на път да го „изям”. Усещайки заплахата от „атентат”, синът ми смекчава тона и тогава чувам нещо, което ме втрещява: „Мамо, и те/отличниците/ няма да я прочетат. Просто ще си назубрят материала, за да „минат” за шестица. Но, ако поискаш да ти я разкажат, ще ти разкажат толкова, колкото и аз. Само, че аз няма да излъжа, че съм я чел.” Занемях. Доводите ми свършиха и „бих отбой”. Накарах го да си избере книга и все пак да почете. Избра някакво криминале и се отправи към стаята…А аз останах да размишлявам, как да го накарам да прочете „Илиада”. Та това е световна класика!!!!И тъй като нищо не измислих реших да попитам вас…. Как да мотивирам сина си да прочете задължителните произведения от старобългарската и старогръцката литература????
Р.Р : Една приятелка ме посъветва да гледа филма „Троя”. Незнам…???
Другото което съм чувала (ама не го мога щото не познавам добре компютърните игри и ти също вероятно) е да му кажаш, че на нам-си коя си разработчиците й се вдъхновявали от Илиада. и става нещо като приключение - да откриеш приликите и разликите.
Трудничко стана наистина. Едно време, като спорех ожесточено с нашите по въпроса защо трява да се учи - няма нужда да казвам в конфигурация тийнейджър-родители, коя страна на каква позция е в такъв спор, майка ми ме разби с простия аргумент "защото образвоанието е едно от двете неща, които никой не може да ти отнеме, независимо какво правиш с живота си, докато си жива. другото е нашата с баща ти обич. но тя ще трае докато сме живи ние". Изведнъж ми се видя тобкова специално нещо ученето, че споровете по този въпрос секнаха. Продължиха по други "горещи теми". Само че, тогава не си спомням да имаше съмнения дали училищното и университетското образование са каквото трябва да са. Не че са били съвършени. Просто не се обсъждаха алтернативи. Страхувам се, че днес този аргумент вече не помага.
Аntoineta, не знам дали подходът ми беше правилен, но ще споделя. Лято, село, много деца, повечето от които момчета... Можеш да си представиш дали синът ми въобще се е сещал за книга. Един много горещ ден, го помолих да почете ,, Хъшове" докато си почиваме следобед. Взе я колкото да не противоречи и аз с някаква друга книга следя дали чете. Наложи ми се да свърша нещо друго и излязох. След близо два часа излезе и думите му бяха: ,, Ама тя била интересна ,бе майче! Отначало не беше толкова, ама после..."
Беше прочел цялата книга за два часа. Оттогава четеше книгите поне до половината и ако не му станеше интересно ги оставяше. Но все пак имаше някаква представа от герои, действие и т.н.
А относно компютъра разрешението е - два. И ние в началото се дебнехме кой първи да седне, но сега всеки си работи на неговия. Е, той е студент и работата, която върши е по-различна от моите занимания, но има мир и спокойствие. Успех!!!
Благодаря Ви, мили майчици!!! Успокояващо е да знаеш, че не си единственната с подобен проблем. Опита Ви е безценен! Вероятно ще пробвам някои от методите, след като се "разсее пушека от вчерашното стражение".
Между впрочем, ако някой се сеща за други начини да надвиеш един "дървен философ", нека сподели...
Все пак у мен остава едно съмнение, че Омир, Шекспир и Молиер едва ли са най-подходящите автори за възрастта на "бушуващите хормони"...
На въпроса ти как да стимулираме прочитането на задължителните произведения от световната класика, които звучат напълно непонятно на учащите, ми е трудно да отговоря. Едно нещо трябва преди всичко да е разбираемо, за да бъде прочетено, и щом това условие не е изпълнено, е налице едно голямо насилие спрямо децата, което има обратен ефект и води до нежелание да се четат книги.
Добре дошла, Кралице! Поклюкарствах из сайта и разбрах причината за твоето отсъствие...Бях почнала да се притеснявам...
Та, относно твоята реакция на моя пост, така реагира и съпруга ми. Според него, написаното звучи по-скоро като виц...Предателят му с предател, показал го на сина ми .....и доста се посмяли....
Но пък получих обещание, че ще прочете произведенията, но "по-натам".Относно насилието, напълно съм съгласна с теб. Това, което ме притеснява е, че още много други деца реагират по начина на сина ми....Вероятно с право. Аз ще направя всичко възможно да разясня произведенията на моя син, но колко други родители могат да го направят...
Та се връщаме отново на старата тема за учебното съдържание .......Ама "кучетата си лаят, а кервана си върви.."
На мнение съм, че когато някой пише хубаво, това непременно трябва да му се каже, за да е наясно и да бъде стимулиран да продължи. А на теб писането наистина ти се удава, и то много. И понеже разбрах, че синът ти също влиза тук, искам да му кажа (понеже е по темата), че една от причините за това, че майка му пише чудесно, е фактът, че тя преди това е прочела много книжки :)
На това мнение, не мога да отговоря по друг начин, освен така
Философът-тинейджър, обаче продължава да има свои разбирания по въпроса...
Материалните стимули понякога действат, но те имат пристрастяващ ефект... След време родителя започва да чува ултимативното "Ще направя еди-какво си, ако...." и следва поредното изнудване.
Хубаво е да разберат/ незнам как/, че някои неща просто трябва да се свършат, независимо дали им харесват или не... Защото такъв е животът...
Чудесен постинг! И аз съм имала подобен проблем, но като учител по литература. Винаги съм държала учениците да прочетат произведението, защото това означава, че го правят за себе си. А ако прочетат нечия разработка за произведението, го правят заради много причини, но не за себе си. Както правилно е отбелязала майката на Мария, това, което докосне сърцето и ума ти, никога не може да ти бъде отнето. А не вярвам нечии чужди мисли за "Дон Кихот" или "Хамлет" да ги запомниш повече, отколкото своите собствени разсъждения, емоции и взаимовръзки, породени от досега с оригинала.
Има обаче един друг проблем. Напоследък си мисля, че пубертетът (особено на днешните деца) едва ли е най-подходящата възраст за изучаване на тези творби. Това обяснява защо повече момичета, отколкото момчета (при тях пубертетът малко закъснява) могат да бъдат накарани да ги прочетат. Защото едва ли ще можем да заинтересуваме деветокласниците със страданията на Хамлет, ако самите те имат емоционални проблеми, на които никой възрастен почти не обръща внимание.
В очите на нашите деца и ученици може би излиза, че нас повече ни интересуват проблемите на един измислен литературен герой, отколкото дали нашето собствено дете не е предадено от приятел или разочаровано от първата си любов. Не знам дали съм права...
Ела, това се опитвам да кажа на хората от моето поколение и на това преди мен. Често пъти влизам в спор, защото отговора обикновено е "Стига си ги защитавала. Ние също сме били в тая възраст и никой не се е съобразявал с нас!". Да, ама НЕ!!! Времената се менят, менят се и нравите... Животът на 21 век е много по-различен от този преди няколко десетилетия. Информацията ни залива от различни пътища, общуването е не само вербално, но и виртуално, а то носи своите положителни и отрицателни страни. Ако искаме да общуваме пълноценно с децата си, трябва да разберем и откликнем на нуждите им. Принудата и авторитарността днес са неприложими, защото рискуваме да загубим доверието им...А всички знаем до какво води това...
Относно класическата литература, продъжавам да съм на мнение, че "Антигона", "Илиада" и т.н. не са най-подходящите литературни произведения за 15 годишните. Макар, че НИЕ прочетохме Омир..., но с моя помощ, с много разяснения и допълнителна информация. Дали съм успяла ще каже колежката, която му преподава по литература...
Именно, именно - точно това имам предвид. Бях учител по литература почти 10 години. В момента сравнявам нашата с американската образователна система (имам две деца на 5 и 7 год.) и това непрекъснато ме води до сравнения и до мисълта, че щом нещо очевидно не работи, трябва да се промени.
Какво имам предвид:1. не казвам, че учебната програма трябва да се опрости до степен да няма никакво интелектуално предизвикателство за учениците. Просто има възрасти, подходящи за различни неща. Както едно дете се учи да говори на определена възраст, и ако това не стане тогава (напр. отгледано е от животни), то никога не се научава да говори пълноценно; така от 7 до 18 год.у децата се проявяват различни интереси. Защо да вървим срещу природата? Не е ли по-добре да я използваме?
2.От целия океан световна класика някой някога е решил, че петнайсетгодишните трябва да изучават точно това. А защо не нещо друго? Пак казвам - има хиляди произведения ,които ще са подходящи, с огромна вероятност да са интересни за децата (т.е. да бъдат прочетени и разбрани). Толкова ли е страшно да ги накараме да учат нещо, което ще им е интересно? Защо трябва да мислим, че само насила става хубост?
3. аз самата смятам, че е важен резултатът от обучението по литература, а не добрите пожелания на пишещите програмите. Мразя зубренето и преписването и не съм го поощрявала в работата си. Но също така съм прочела достатъчно книги и имам достатъчно практически опит, за да знам, че ако едно дете не се интересува от нещо, то ще намери начин да мине по линията на най-ниско съпротивление.Никой не печели от това.
Има само няколко неща, които един ученик трябва да може да прави по БЕЛ на изхода на последната си година в гимназията:--да говори и пише грамотно на родния си език--да има емоционалната и социална култура, позволяващи му да разбере това, което учи (за да не се налага да го зубри)--да е чел повечето творби и да може САМОСТОЯТЕЛНО ДА РАЗСЪЖДАВА по проблеми, свързани с тези произведения --да може да спори и убеждава говорейки, а не удряйки някого
Ако този ученик не умee това, каква е ползата, че в образователната ни програма са записани за изучаване всички тези прекрасни литературни произведения???
Поздравявам те, че се осмеляваш да провокираш размисли по повод на едно статукво, което рано или късно ще се промени...
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...