Една интересна статия.

 

Преди ден -два  попаднах на тази статия в един блог.Като цяло , тя не съдържа нищо ново за редовните посетители на общност "Образование".

Това, което ме впечатли беше, че има граждани, които не се поддават на интензивната пропаганда че, Даниел Вълчев е "най- успешния министър в правителството"/авторката не работи всистемата на образованието/ Реших, че дори само за това ще ви бъде интересна.

Що е образование и има ли то почва у нас

юли 17, 2009 от Marfa

Бях решила известно време да си почина от разните му политически писания и да се наслаждавам на лятото, което по дефиниция върви с прекрасни неща като бира, моренце и сладолед, но в цялата тази идилия забръмча една доста неприятна муха, която много ми се ще да размажа.

Обяснявам. Слушам и чета тези дни мнения от най-различни и да приемем, компетентни личности, че Даниел Вълчев бил един от най-успешните, да не кажем най-успешният член на отиващото в небитието правителство на Орела, Рака и Щуката, което ме навежда на тъжни мисли относно точното ниво на неуспешните и некомпетентните му колеги.

Този човек толкова много бил направил за образованието, та просто думи няма, които да възпеят успехите му. Добре де, а какво е направил наистина за образованието? Какво би могъл да направи за образованието човек, който по професия е юрист и политическата му кариера е очертана подобно на пътя на партизанска дружинка през околия с мандри? Да започнем с биографията му. След като завършва Юридическия факултет на СУ, той специализира в Международния институт за публична администрация в Париж, а после за почивка отива да види едно-друго във Военния колеж на НАТО в Рим.

От вездесъщата wikipedia също така научаваме, че Даниел Вълчев е известен с връзките си с шефа на разузнаването преди 1989 година Любен Гоцев, с бившия министър на отбраната Димитър Луджев, който го назначава в ръководеното от него министерство, с банкера Емил Кюлев и други политици и крупни бизнесмени. В 36-тото Народно събрание Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество.

Бил е в екипа на Атанас Семерджиев. След това е юридически съветник на президента Желю Желев. CV-то му се допълва от кадруването му в Министерство на отбраната при Димитър Луджев. В по-предишното народно събрание е шеф на парламентарна комисия по евроинтеграция. Впрочем журналистката Мариела Балева е събрала доста любопитни факти около този иначе толкова симпатичен човек. Заповядайте.

Добре, мога да се съглася, че не е необходимо човек да е тесен специалист в дадена област, за да има поглед върху нея, но все пак това би помогнало. Поне малко. Странно е обаче човек, който не е никакъв специалист в дадена област, да застане начело и да се заеме с управлението й. Подобно развитие е характерно за латиносапунките, в които е нормално неграмотна девойка да стане шеф на корпорация и да я изведе от кризата, обаче в реалността такива случаи май не са описвани твърде често.

И накрая, гастролирайки през всевъзможни държавни и не толкова държавни постове, господин Вълчев акостира в МОН. Добре, очевидно е, че този човек има преподавателски опит колкото Петър Димитров например е примабалерина от Болшой театър. Тук може да се открие известно количество храна за размисъл, като е ли е задължително човек да е професионалист в областта на повереното му ведомство. Тоест, трябва ли министърът на здравеопазването да е лекар, министърът на финансите да е финансист, министърът на външните работи да е турист, а министърът на културата да е мокър женски сън от не толкова близкото минало. Ами всъщност, трябва си. Е, без туризма и мокрите женски сънища де. Да, министърът трябва да е специалист в поверената му област, но трябва да работи и със здрав екип от финансови и пр. експерти.

А конкретно образователният министър би следвало да става и да ляга с идеята, че е директор на едно гигантско учебно заведение.

Хайде да видим кое е това нещо, което навежда на мисълта за успеваемостта на господин Вълчев. Предлагам следните възможни отговори:
Какво направи Даниел Вълчев за образованието?
Направена е цялостна реформа в методиката на преподаване в частност и в образователната система като цяло
Даниел Вълчев е готин пич с тридневна брадичка, хъшлашко поведение и нетрадиционно чувство за хумор
Other:
View Results
Polldaddy.com

Тъжна истина е, че по време на управлението на Орела, Рака и Щуката именно образованието се оказа кладенецът, от който можеше да се черпят средства без никакви възражения от стопанина му. Пак това беше ресорът, в който практически не се наливаха средства, защото никой не считаше това за необходимо. По времето на Вълчев политиката на държавата да пести не от друго, а от образованието, беше институционализирана, затвърдена и бетонирана.

Стана така, че учениците се оказаха само с права, а преподавателите се сдобиха единствено със задължения. Невъзможността преподавателят да упражнява контрол върху разпасан ученик доведе до разстройване на учебния процес, а оттам до пълното му проваляне. Учебната програма се превърна в учебен погром. Не само, че не беше прекратена практиката учебниците и учебните помагала да се пишат на високоакадемичен и абсолютно неразбираем език, но това бе превърнато в едва ли не задължително условие даден учебник да бъде пуснат на пазара.

Затвориха се някои училища. Да, това беше правилно. Очевидно в село с две баби и едно внуче няма защо да има училище. Сега обаче се оказва, че покрай сухото е изгоряло и мокрото, защото са заминали и училища в райони, в които детските градини са пълни.

Въведоха се матури. И какво от това? Ама не, наистина, какво от това? До това ли бе сведена реформата в образованието? До въвеждането на матури? Матури върху същия този сух, неразбираем и академичен материал?

На някои места се въведоха и униформи, а училищата, въвели униформите, получиха някакви допълнителни суми.

А, диференцираното заплащане, за малко да забравя. Също важен момент от управлението на господин Вълчев. Тоест, преподавателят по литература от IV ЕГ “Фредерик Жолио – Кюри” във Варна очевидно има по-голяма успеваемост от колежката си в средното училище в Каспичан и е напълно редно и правилно да взема по-голяма заплата, макар и сляп заек да е в състояние да види, че единият преподава на деца, приети в училището след конкурсен изпит, а другият преподава на деца, които не са били приети никъде.

Едновременно с това е уместно да се отбележи, че такова пренебрежително, всъщност не пренебрежително, такова презрително отношение към учителската институция, каквото се наблюдава в момента, никога, ама никога не е имало. Да, винаги е имало нелюбими учители. Имало е такива, които с честен труд са си заслужили одумването и дори непоносимостта на учениците си. Но никога, ама наистина никога учителят като цяло не е бил толкова маргинализиран, презиран и унижаван. С други думи, точно по времето на министерстването на Вълчев авторитетът на българския учител беше закопан в земята и отгоре му на няколко пъти мина багер. От своя страна това доведе до отлив на учителски кадри. Педагогическите факултети се изпонапълниха с хора, които иначе трудно биха ги приели и в курс за миячи на чинии. С хора, които са наясно с възможностите си и съзнават, че не биха могли да имат никакви претенции, защото няма какво да дадат насреща. Утре ще завършат и ще влязат в клас. Честито.

Министерстването на Вълчев роди най-голяма учителска стачка в историята на България. И по време на това събитие ясно се видя доколко обществото е склонно да се влияе от казваното по “телевизора”. Учителите се оказаха виновни за несъществуващата образователна реформа. Бяха виновни за невъзпитаните отрочета на мама и тате. Бяха виновни за идиотските учебници – ама защо не са написали други?! Бяха виновни за това, че си позволяват да искат пари за труда си. Интернет се напълни с впечатляващи писания, които можеха да се сведат до “след като аз им плащам, ще правят каквото им кажа”. Тоест, учителите бяха приравнени до цигански оркестър в кварталната кръчма на образованието. А по-тъжното беше, че всъщност това бе приблизително повторение на думите, с които министър Вълчев буквално насъскваше едни български граждани срещу други български граждани, които, по ирония на съдбата, са негови подчинени.

Защото пак по негово време беше удобно забравен и изтрит от хорското съзнание фактът, че и успехите, и провалите на човек започват от училище. Калпаво начално, основно и средно образование означават калпаво висше образование. Означават калпав лекар, калпав инженер, калпав икономист, калпав финансист, некадърен архитект, нескопосан адвокат.

Обаче това няма значение, нали? Защото Даниел Вълчев освен, че е най-успешният министър от отиващия си вече кабинет, е готин пич с тридневна брадичка, с хъшлашко поведение, с дяволита усмивка, с нетрадиционно чувство за хумор и освен това може да свири на китара. Очевидно това е, което е важно.