ВЕСЕЛОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ сценарий

СЦЕНАРИЙ ЗА КРАЙГОДИШНО ТЪРЖЕСТВО В I КЛАС “ВЕСЕЛОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ”

 

 

Участници: ученици от I клас, техните родители и гости, куклите Пънчо и кака Щрака.

 

Обстановка:

Класната стая е украсена с много балони и дидактичните материали за I клас. Изложба на детски рисунки. Столчетата са подредени в две редици с пътечка в средата, като имитират вагони. На дъската са нарисувани гарите, на които ще спира влакчето.

 

Пънчо: Я-а-а! Колко много пътници на тази гара! И всички са празнично облечени! Здравейте, уважаема рубрика!

Щрака: Щрак! Още отсега грешка! Уважаема публика, не рубрика.

Пънчо: Добър ден, уважаема публика! Добре дошли на нашето състезание.

Щрака: Пак щрак! Какво състезание? “Веселото пътешествие”.

Пънчо: Да, да, ама това го казват децата, но ти нали все бързаш, все ти да знаеш!

Щрака: Ох, извинете, че малко се спречкахме. Всъщност ние сме много добри приятели. Ще ви го представя: това розовичко, дебеличко, усмихнато същество е най-приятелски настроеното прасе от всички прасета на света и се казва Пънчо. А той на мен ми вика кака Щрака вместо кака Сврака. Представяте ли си как се отнася към приятелите си?! И защо? Защото много бързо съм съобразявала къде да го прекъсна и винаги съм му правела забележки, но така трябва! Не мога да го чакам да се размотава. Той също е ученик в I клас, посещава горското училище. Ама срича ли, срича…

Пънчо: О-о-о! Не е по приятелски така да ме злепоставяш! Какво клюкариш, децата не са тук за това, а за друго…

Дете: Не се карайте! Аз ще оправя нещата! Нали обещахте да помагате! Уважаеми гости, благодарим ви, че дойдохте на нашия празник “Веселото пътешествие”. Ще пътуваме във влака на знанията, за да ви покажем колко много сме научили.

Дете: Да покажем, уважаеми родители, че вече ги няма онези малки притеснени и уплашени деца, които влязоха тук на 15 септември. С цяла година сме пораснали и поумнели.

Дете: Но какво се бавим?! Моля, пътниците, чакащи влака за “Веселото пътешествие”, да приготвят билетите и да заемат местата си. Начална гара – “Училище”. До тръгването остават пет минути.

Дете: Празник има днеска тука

           на училището наше.

          Ще играем, ще се смеем,

          песни весели ще пеем.

Дете: Училището в утрото е спряло

           под слънцето, на покрива изгряло.

           Две улици пред него – вече знаеш,

           че те приличат на вълшебни релси.  

Дете: Училището в тишината свети,

           училището дава ти билети

           за нови градове и разстояния,

           за нови истини и изпитания.

Дете: Училището – тази бяла гара,

           на път зове ни с непозната вяра

           и детството сънува ли, сънува,

           че някой ден оттук ще отпътува.

Щрака: Часът е точно… Пънчо, дай зеления знак; не този, другия! Ей, пак се излагаш!

Пънчо: Да, да, само дето влакът не може да пътува с някакъв си знак, а с какво – децата ще ти кажат най-добре. Брей, изненадах я, а уж все тя знаела всичко. Та, кажете й, деца, нашият влак с какво пътува?

Всички: С песен. /Свирка./

                    Влакът бърза, трака-трак,

                    тракат колелата в такт!

                    Ту-ту-ту, трака-трак,

                    ех че бърза този влак! /Свирка./

Дете: Весел смях навред звучи.

           Ей го влакчето – лети.

           А във него погледнете

           по вагончетата двете.

           Весели усмивки греят,

           радостно децата пеят.

Дете /слага табелата “Български език”/.

           Как е звучна и красива

           българската реч!

           Като билка ме опива,

           води ме далеч.

           В нея миналата слава

           песенно звъни

           и с надежди озарява

           бъдните ни дни.

Всички: Песен.

Дете: Тук, за да разберете колко важна и трудна работа сме свършили, ще ни помогне Гъбарко /показват и обясняват в хор/.

Пънчо: А-а! Гласни, разбрах, защото идват от гласа! Но защо чух нещо за съгласни, защото се съгласяват с останалите ли?

Щрака: Щрак! Пак се изказваш неподготвен. Не си научил толкова важно и лесно нещо! Кажете му, деца, защото… /запъва/.

Всички: Защото се произнасят с шум и глас или само с шум. Затова някои от тях са звучни, а други – беззвучни.

Пънчо: Браво на децата! Аплодисменти! А защо не ми отговори ти, како Щрако? Само ми се караш, ама тук децата ти подсказват. Госпожо, моля те, кажи й вече, стига се е месила, не е ли време за игра?

Учителката: Наистина. За да бъде по-приятно пътуването, ще играем. Ако застанем гласни до съгласни, се образуват срички, сричките правят думи, от думите правим изречения.

Сега, уважаеми пътници,

под седалките си погледнете

и задачите си намерете,

пъзелчето подредете

и изречението прочетете.

/Двата отбора четат изречението: “Искам всичко да знам”./

Пънчо: Браво! Искам да ги поздравя с моята песен.

Щрака: Щрак, щрак, ти само тази песен знаеш!

Пънчо: Знам! И знам друга задача! Аз ще пея, а вие, деца, ще си затворите ушите и ще си отворите очите…

Щрака: Пънчо, запъвай се колкото искаш някъде другаде! Няма нужда да пееш, като ги караш да си запушват ушите. С какво им предлагаш да те чуят – може би с носове? Истински пън си!

Пънчо: А-а, ще се ядосам! Тоя път няма щрак! Аз нащраквам условието на играта, ти си жури, а децата броят. Колко пъти ще чуете звука “л”? Хайде, вдигнете юмручета, като го чуете, отваряте едно пръстче, две и т. н., колко са звуковете “л”? /Пее./ Браво! Наистина сте многознайковци, затова сега аз ще съм мълчанко.

Дете: Госпожо, много е приятно в игри да продължим пътуването. Вече имахме една, и две, трябва и трета, да не ни остави късметът!

Учителката: Съгласна съм, деца. За веселие и забава обявявам играта “Колко букви, колко звука”. Но внимавайте, чудни букви са тия – “я” и “ю”. Понякога се броят за два, понякога за един. Това зависи от мястото на буквата в думата. Започвам. Кога “ю” и “я” означават два звука? /Отговарят./ Кога са само един?

Хайде, вижте, прочетете, обмислете,

верни отговори напишете.

А накрая за награда

ще раздавам лимонада.

/На два постера са думите, отборите работят и обясняват./

Отлично се справихте. Но ми се струва, че е вече време на родителите дума да дадем.

Дете: Моля, с нас играйте,

          сили не пестете,

          както през цялото време

          с нас бяхте и ни изтърпяхте.

          Моля, сега с тая игра ни подкрепете

          и с нас се веселете.

Учителката: И така, първа изненада за родителите. На билетите ви има знак купа и каро. Това са двата отбора, а играта се казва “Сричка прибави, нова дума получи, после пак я повтори и нататък продължи”. За времето от една минута кой отбор ще състави повече думи? Децата ще покажат как се прави и после ще ви оценяват.

/Отчита се резултатът и родителите се награждават с детски рисунки./

А сега е време да изпратим тази гара и да продължим пътешествието.

Всички /пеят/.

Дете /свирка/. Моля, пътници, заемете местата си. Влакът потегля към гара “Математика”. /Пеят “Влакът бърза” и песен за математиката./

Дете: Пристигнахме в една чудна страна, пълна с джуджета и приказни феи.

Носи страната безброй имена –

“Царство на цифрите”, “Смятай и пей”.

Но не мислете, че лесно във нея

може всеки от вас да танцува и пее.

Трябва упорство и смелост да има.

Тази страна е страна най-любима

само за тези, които обичат

цифри да пишат и букви да сричат.

Дете: Защото, деца, в това приказно царство

          цари между всичките цифри другарство.

          Те се прегръщат, танцуват и скачат

          и ето че, хоп, показват задача,

          която ще трябва ти сам да решаваш,

          а щом тук дошъл си, не можеш да шаваш,

          затуй решавай тези наши задачи

          и нека с тях радостта ти да крачи.

Учителка: Нека сега всички погледнат билетите си, където са скрити и вашите знаци от кой отбор ще бъдете.

I – сините          II – жълтите        III – зелените

Решавайте бързо и вярно.

И тук отново ще включим родителите като продължение на играта. Разгледайте билетите си и открийте отбора си /оранжев квадрат, син квадрат, червен квадрат/. В празните квадратчета децата ще напишат число. Вие ще проследявате само тях и всяко число е номер на буква от азбуката. Открийте и запишете буквите, а децата ще прочетат какво скрито послание е написано /”Без труд и наука няма сполука”/. /Обявяват се резултати и награди./

Всички /пеят/: Затова, затова запомни, че е така -

                           крайно важно е да знаеш математика!

/Свирка./ Влакът бърза… /Слагат табела “Роден край”./

Дете: Бяло, зелено, червено-

          знамето трепка, зове.

          Среща ни днес обновено-

          с гордост да ни поведе.

         Чудни са тия три цвята.

         Първият с мир ни дари,

         вторият – с лъх от нивята,

         третият – с ясни зори.

         Шарките пеят и светят,

         пращат ни весел привет.

        Мил и красив е трицветът-

         нашият роден трицвет.

Дете: В тези часове научихме първите си уроци по родолюбие. Научихме, че историята трябва да се познава и уважава, за да имаме спокойно настояще и щастливо утре.

Дете: България – че кой ли не я знае.

          На здравец и на рози тя ухае.

          В небето чак опират планините.

          Като море са ширни равнините.

          Най-хубавите песни тук се пеят.

         Най-светлите звезди над нея греят.

Дете: Аз вървя под твоите съзвездия,

          с Дунава и Тракия богат,

          запленен от твоята поезия,

         мила Родино, мой свиден свят!

Дете: Това, което никога не ще забравим, е “Родна стряха”, “Аз съм българче”. /Свирка./ Влакът бърза… /Свирка./

Последна гара – “Ваканция”.

             Тръгва на лятото влакът,

             в него се качваме всички.

             Летните гари ни чакат,

            чакат ни хора и птички.

            Тръгва на лятото влакът,

            в него се качваме всички.

            Летните гари ни чакат

            с близки, с приятели, с птички.

Пънчо: Ей, ей! Чакайте ме!

                          Аз не уча, ти не учиш, той не учи –

                          какво време е, кой ще познае?

Кака Щрака: Аз не уча, ти не учиш, той не учи:

                          ваканция, ваканция, ваканция това е!

Дете: Вижда се вече, ето я, вижте

           нейната светла следа.

          Трепка пред нас като буйно огнище,

          грей като жива вода.

          Чува се вече, чува се ясно

          нейният радостен вик.

          Всички дворове отекват стогласно

          с весел и шумен език.

Дете: Ваканция, ваканция,

           венче от светлина

           сред горските поляни,

          край морските вълни.

          Ваканция, ваканция,

          ваканция зове

          с приятели безбройни,

          с безбройни гласове.

Дете: Довиждане, звънче бъбриво!

           Ваканцията днес звъни.

           Зората сее бяла нива

           зад девет сини планини.

           Поспете, шумни коридори,

           и посънувайте трева…

           Ваканцията пак разтвори

           врати към чиста синева.

Дете: Ваканцията вредом шета!

           В огньове весели гори!

           Хей, вий, момичета, момчета,

           елате всички на игри!

Дете: От поляни и баири,

           от градини и шубрак

           веселото лято свири

           като босоног хлапак.

           Синеоко – от морето,

          златно – от деня изгрял.

          Лятото дойде напето

          и издигна облак бял.

          Веселото лято свири

          и в мечтите и в смеха

          то пошепна стиховете,

      дето спират и дъха.

Дете: Ваканция, ваканция,

          ваканция зове,

          с приятели безбройни,

          с безбройни гласове!

Щрака: Хей, годината изтече,

              слънце весело пече.

              Ето, за раздяла вече

              звънка бялото звънче.

Пънчо: О, колко бързо пристигнахме на последната гара… О, аз не искам никъде да ви изпращам. Искам да си стоите при мен.

Щрака: Хайде, Пънчо, ти май ще се разплачеш. Децата заслужават отдих, защото много се трудиха, и преди да се разделим, ще направя едно вълшебство и ще ги направя всичките цветни принцове и принцеси. Аплодисменти за принцесите… принцовете, художниците, математиците и палавниците… Деца, направихте ни много щастливи! Благодарим ви!

Пънчо: Щастливи можете да бъдете и вие, уважаеми родители, защото вашите деца показаха, че обичат учението. От днес поемат по-уверено по пътя на знанието, за да се качват към неговите върхове. Първата крачка е направена. Те са вече второкласници. О-о, не избързах ли, дали госпожата ги е пуснала да преминат всички?! Е-е, нищо, де! Но, вие, мами и татковци, винаги ги подкрепяйте и те, като днес, само ще ви радват и ще ви бъдат много признателни.

Щрака: Е, това беше най-страхотното пътешествие за нас, и да ни поканите и догодина! Обещавате ли?

Пънчо: От нас: “На добър час!” Довиждане! Не забравяйте и на още някого да благодарите.

Дете: Аз, учителко, със цвете

          днес ще те даря

          и целувам ти ръцете

          и благодаря,

          че със обич всеотдайна

          ти ме озари,

          на речта ни всяка тайна

          щедро ми откри.

Дете: Учителите помнят всеки час,

          раздали младостта си на децата,

          те в песните изпяват своя глас

          и с думите отключват светлината.

Дете: Училищната стая свети

           тържествено във тоя час.

           Навред цветя, навред букети

           и грейнали очи край нас.

Дете: И ти, учителко любима,

          като рождена майка бдиш

          и със любов неизразима

          за нас се грижиш и трептиш.

          Една ли трудност ти изпита,

          и радост, и горчивина?

          Но ти бе бодра и честита,

          че носиш вредом светлина!

Дете: Сърцето ти за нас туптеше,

           ти нам сърцето си дари

           и ти гореше, ти пламтеше,

           да раснем умни и добри.

           И работи до изнемога,

           съветваше като сестра –

           понявга – нежна, нявга – строга,

          но винаги така добра!

Дете: Сега с любов неугасима

           ний дружно от сърце мълвим:

          - Привет, учителко любима,

          за всичко ти благодарим!

Дете: Учителко, последен звън звъни,

          раздялата на чиновете сяда.

          За сетен път ни вкупом погледни,

          вземи букет от обич за награда!

Дете: На учители и гости мили,

           на всички в празничния ден

           за грижите благодарим

           и с песен ще ви поздравим.

/Първокласно приветствие от учителя, раздаване на свидетелствата./

 

Автор: Анета Боянова