Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
която те напуска уморена,
е крехката надежда на душата ми
да оцелее - и да е спасена.
Онази малка лодка в тъмното
сега ще търси тих, спокоен пристан,
който да я докосне ласкаво,
и който да обича е орисан....
П.С. Много ми хареса картината. Наистина. Благодаря за идеята.
Тъй дълго... дълго те жадувах...
не знаех ... пътят накъде отвежда...
плачеше сърцето ми... аз чувах...
загубило... във себе си надежда...
И когато не очаквах... ти дойде...
огромна... истинска... красива...
не знаех даже... мога ли да плувам...
помете... изградените ми диги...
Приех те... като мое изцеление...
съблякох всичко... и заплувах...
вече зная... че си болка и спасение...
и без теб... животът ми не струва...
ПП Беше написано всъщност като израз на това, което събуди у мен картината и предназначено за тук, но понеже не е типичен коментар по навик натиснах "пиши в блога" и после се усетих . :-)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...