ежедневно

когато днес от булеварда
в ляво свих
попаднах в парка
небето бе все още сиво
ухание на есен
с разтворени дъждовни капки
килим от кестени
едно листо от вятъра замаяно
по рамото ме чукна
а после
продължи със пируетите