недоумение

11 април 2007, 17:08 Публикувано в Поезия | 5 коментара , 675 прочита
Ключови думи: зима

намерих си това стихче на компютъра, а го няма в интернет, и в него има някои думи и мисли, много типични за мен... та се чудя възможно ли е да се е пръкнало от моята глава?!? ама пък нямам такъв спомен... а и ми звучи по-добре, отколкото аз бих го написала...макар и много близко... та ако можете да ми помогнете ще съм много благодарна :

Зима

Розата на ветровете разпиля
прашинки от глухарче
лед сковава езера.
Kолко ли години зима
ще се разпорежда
в таз изгубена земя.
Висулки сребърни лилави
трептят но не топят се
избледнява и възхитата
от белотата на снега
и с него свиква се
и няма кучета шейни да дърпат
елени, бели мечки, ескимоси
не виреят. Тук
самотно е
И вълци вият.
А самодиви във кожуси
тъжни песни пеят.

RSS за коментари Коментари

# | от efina на 11 април 2007, 17:35

Много е хубаво и наистина ми се връзва с теб.
Честно казано стихът го чета за първи път и по никакъв начин не мога да ти помогна, ако е написан от друг.
Времето ще покаже. ;)

# | от Katherine на 11 април 2007, 18:03

И аз за първи път го чета. Харесва ми :)
На мен ми се е случвало да си намеря нещо старо и забравено и да си викам "Брей, това аз ли съм го писала." Чувството е много приятно :)

# | от alisbalis на 12 април 2007, 16:56

Благодаря за отзивите :)
Вече съм почти сигурна че аз съм автора, почнаха да ми изплуват смътни спомени.
А чувството наистина е много, много приятно :))

# | от efina на 21 април 2007, 21:05

Алиса, аз приключих със своя подбор и единственото недоумение и на мен ми
остана това стихотворение - в крайна сметка, твое ли е или не?
Бих искала да го включа към списъка, за да присъства в книжката, но ти трябва да си кажеш тежката дума.

# | от alisbalis на 23 април 2007, 10:45

мое е :)

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

недоумение

RSS за коментари Коментари

Приятели