намерих си това стихче на компютъра, а го няма в интернет, и в него има някои думи и мисли, много типични за мен... та се чудя възможно ли е да се е пръкнало от моята глава?!? ама пък нямам такъв спомен... а и ми звучи по-добре, отколкото аз бих го написала...макар и много близко... та ако можете да ми помогнете ще съм много благодарна :

Зима

Розата на ветровете разпиля
прашинки от глухарче
лед сковава езера.
Kолко ли години зима
ще се разпорежда
в таз изгубена земя.
Висулки сребърни лилави
трептят но не топят се
избледнява и възхитата
от белотата на снега
и с него свиква се
и няма кучета шейни да дърпат
елени, бели мечки, ескимоси
не виреят. Тук
самотно е
И вълци вият.
А самодиви във кожуси
тъжни песни пеят.