+4 4 гласа

Седем необикновени дни - ден трети

Първи ден. и  Втори ден.

- Добре, мисли... - говореше си сам Филипов в утринния сумрак на кабинета си. – Гранатомети и автомати с изтрити серийни номера, без отпечатъци. Влакна... намерили са по тях влакна от зелено сукно, вероятно армейско. Значи откраднали са ги от военните... или просто са ги купили...
- И как така никой нищо не е видял, бе! Егати държава, ‘начи! ‘Сички са се скрили по ъглите като мишки!
- Три жертви... обаче без връзка помежду си... Оказа се, че Зипъра и Пламенов не само не били дружки, ами се мразели в червата... Да не би хората на единия да връщат на другия... Мне, тогава тоя последния, дето са го гръмнали, какво общо има... Чакай да го погледна пак...

Филипов разстели пред себе си снимките от убийството като тесте карти. Господин Важна клечка, Ванчо Конев – магнат на бизнеса с дребни плюшени играчки в цяла Южна България, седеше в удобното кресло в кабинета си, зад голямо махагоново бюро. Само малката червена дупчица в челото му подсказваше, че той вече се е преселил на място, където парите няма да му трябват.

В тефтерчето му с телефонни номера, разтворено пред него на махагоновото бюро, ръката на убиеца бе написала с дребен спретнат почерк: "В юмрукът си стискаме правда. От дулата ни струи наказание."

- Така... това го разбрах – иска да ни кажат нещо. В смисъл, освен това, че има поетични наклонности...

Филипов закри очи с длан. Нищо не разбираше... пълна мъгла. Надали изобщо щеше да реши

- Почеркът! – извика Филипов. – Почеркът е различен! Единият беше разкривен, другия – красив, сега тоя е ситен. Значи не е един убиец – няколко са! Двама тука и един в провинцията – значи имат интерес из цялата страна. Значи са големи играчи...

Филипов скочи на крака и започна да обикаля из стаята. Дума по дума, стъпка по стъпка, той градеше пътя си към истината за тайнствените показни убийства.

А в това време, в столицата и в градовете в цялата страна, мутри, наети биячи, корумпирани ченгета и квартални главорези биеха, мачкаха, звъняха по врати и телефони. Наркопласьори, търговци на оръжие, собственици на крайморски дискотеки, подкупни чиновници се кълняха с разкървавени устни и жални сълзи, че не знаят, не са виждали, не са чували... Дръзките и безпощадни убийци-поети тънеха в мрака на неизвестното.