Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
ДЕСЕТ СИВИ ЧОВЕЧЕТА
/Почти по Агата Кристи/
Малките сиви човечета -
тълпа невероятно голяма,
живееха, но не бяха щастливи,
на групи, или по двама.
Все нещо на тях не достигаше,
та вдигаха те революции.
Ту свободата пристигаше,
ту всичко бе само полюция.
Малките сиви човечета
бягаха, падаха, ставаха, стреляха,
мряха и водеха бой.
И виж ти, останаха десет –
само десет на брой.
Десет сиви човечета
посрещнаха свободата.
Запяха и заиграха,
и залапаха от благодата.
Едно от тях хапна добре,
пийна, водица и пукна
Останаха девет и... бре!
мисъл потайна ги чукна:
Те трябваше да създават
държава – заводи, комини, юзини,
градини, палати, домати,
заплати, от тати, от мама,
но само хаос да няма...
Затуй им трябваше власт
здрава за тази държава.
Девет сиви човечета
създадоха Народно събрание
и започнаха заседание.
Едното от тях захърка.
и както си хъркаше, сбърка.
Така че, останаха осем.
От тях някои бяха от Партия
- Партия чиста и свята,
най-великата на земята,
А някои заеха друга позиция,
те станаха опозиция.
Едното опозиционно човече,
да знаете, че няма го вече.
Прасетата тръгна да храни
и там си остана горкото.
/Мълви се, че му е вкусно месото/
Друго не можеше да се брани,
а някой го погна с тояга и
започна да го налага.
Трето замина в чужбина
и там си геройски загина,
/Дъжд тогава валяло и то,
както си вървяло,
се боднало с чадърче невинно,
невинно, но страшно обидно./
Така че, да правим пак сметката
и да покажем равносметката:
От десет сиви човечета,
застанали в единния строй,
останаха пет.
Само пет са на брой.
Пет малки сиви човечета
построиха: механизацията, робототизацията,
индустриализацията, електронизацията,
човекоинсталацията, кооперацията,
инвентаризацията, канализацията,
мултипликацията, алабалацията...
И точно тогава едното от тях
със хлор се отрови.
А другото започна да рови
в земята, а тя беше пълна със нещо
най-ново. И това ново.
се нарича олово.
Така че, останаха три.
Три сиви човечета
Решиха да живеят по новому.
Едното измисли си. Партия
- Партия чиста и свята
най-великата на Земята,
Боядисано бе в червено горкото.
А другото, без да му мигне окото,
се вапца със синя окраска,
И всяко беше готово другото да напляска.
Тогава започна се свада голяма
за нещо, което все още го няма.
Остана човече едно, сиво и дребно,
дребно, но много потребно.
Само е, но още е живо –
изплашено, смачкано,
отровено, лъгано, бито, оплюто,
станало диво.
Багажите стяга и
тръгва на път, напуска Родината,
свидния кът. С паспорта във джоба
и долар в кесия, проклинайки своята
зла орисия,
потегля, а зад него остава
бедната, малка и сива държава.
юни, 1990г.
ГЛАСУВАЛ ПЛАГИАТ
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!