публикация...

26 май 2006, 02:39 Публикувано в BgLOG | 6 коментара , 1068 прочита
Категории: 42, Невчесани мисли
Етикети: котка, абсурд, кремче, камю, нощ, ден

Съдържание /Етапи/:

1. Чудене

2. Писане

3. Прочитане на написаното

4. Preview

5. Изпращане и чакане на коментари ;P

================================================
*етап 1*

Щом съм стигнал до тук, значи чуденето вече е приключило..

------------------------------------------------------------

*етап 2*

Всъщност чуденето се оказва, че не е спряло.. Например ми е интересно това къде ще се появи.. Като пост в моя блог? Който още го няма.. Или с тази публикация, блогът ще се създаде?.. Или аз не мога да намеря къде са ми отговорите или тях наистина ги няма.. Както често ми се случва... напоследък.... Но както и да е, ще се борим.. Уж.. За какво, е въпросът. Едно време четох малко Камю.. На повърхността се вижда главно безсмислието... Абсурдът. За какво да живееш, след като всичко умира.. Поне с такава идея тръгнах да чета.. После установих, че не било точно така, а че въпреки всичко, животът си струва, точно заради това, което преживяваш когато минаваш през различните неща /трудности, радости, проблеми, победи../. Да живееш точно поради, и въпреки, Абсурда. Или.. важно е пътуването по пътя!... И сигурно някога тогава съм почнал да пътувам.

Винаги ми е било интересно как срещаш някакви хора през живота си, прекарваш време с тях и след това никога не се виждате... На някои дори не помня имената.. А бяхме приятели. Помня обаче, преживяванията. Моментите, в които сме мълчали, в които сме се смяли.. Разходките, хек-а... След това всеки поема своя път. Всъщност и преди това е бил на него, просто сега посоките ни се разделят. С някои се старая да поддържам връзка.. Един-два мейла на година, картички. Не на всички получавам отговор. Но това е нормално. Всичко избледнява. Ако не се поддържа. А как да се поддържа ако няма интерес?....

Пиша тук не за да получавам отговори.. Свикнал съм да си говоря сам ;) Не ми пречи. Понякога е тъжно и самотно, но на сутринта всичко отново е "розово".. Електриково розово.. С жълти отблясъци. Изгаря очите ми... Виждам черни петна!.. Примигвам... Бързо.. Розовото постепенно изчезва, с напредването на деня.. Отстъпва място на сивото.. То все повече потъмнява. През нощта. А тя понякога, е спокойна...

Нещата не са толкова зле. Правя се ;р ;]... Всъщност нещата са много зле. Но и да го признавам, това не ми помага.. А и често (понякога..) зле-то се превръща в нещо добро.. Стига да имам търпение да изчакам.
Търпение... Нещо, което си мислех, че имам. Все още може би го имам. Затова обаче понякога ми се губи "границата на търпението". Прекалявам. Но забелязвам, че рядко някой се впечатлява от това. И най-често това не е човекът, който бих искал да забележи. И ми става още по-тъжно от това.....

Но да не натъжавам читателите си съвсем още с първия пост.. Въпреки че се съмнявам, че някой ще изтрае да чете до тук... ;] Но пък.. who knows... А и при *етап 3* установих, че всъщност не съм писал кой знае колко много :P

Кремчетата растат не винаги там където ги очакваш.. Котките единствени понякога ги намират.

Ти, който четеш предния абзац и се чудиш какво съм искал да кажа - успокой се и не го мисли. То просто не е било за теб.. ;]

------------------------------------------------------------------------
*етап 3*

access granted
------------------------------------------------------------------------
*етап 4*

approved
------------------------------------------------------------------------
*етап 5*

if (reader !== "TurningPoint") {
echo "done!";
}
else {
echo "still under construction";
}

;ppp~ ;]

RSS за коментари Коментари

# | от kotka_sharena на 26 май 2006, 08:36

Добре дошъл :)
Усмихнах се преди да успея да се натъжа. После остана само усмивката. Защото знам, че каквито и изпитания да ни предоставя живота и ти и аз и много други ще се справим. Обикновено в мен говори надеждата. Тази сутрин говори знанието, че ще бъде така. Не питай от къде знам, котките шарени винаги знаят:)

Точка 1... не ти е нужна:) Няма защо да се чудиш. Просто бъди:)

Тази публикация създаде твоят блог. Сложи едно ново начало, на което се радвам да се насладя. Всяка нова публикация ще ме радва и дано дойде време да пишеш и не така тъжно.

О, живота си струва! Все си казвам, че колкото и гаден да е ще го живея, пък ако ще и на инат. Не може вечно да вали, нали?:) Струва си той, заради онези мигове, споменът, за които е вечен! По дяволите, по ангелите - СТРУВА СИ! И точно такъв го желая с горчив привкус. Стига ми, че нещо съм дала!

Но какви ги говоря... та ти знаеш – важно е пътуването по пътя:)

Мисля си как се поддържа, ако няма интерес... Може би просто се създава интерес. Не, не е никак лесно, знаеш, но ако беше лесно, щеше ли да ни е интересно? Сигурно съм луда. Падам, а мога да летя. Да ти покажа ли?:) Просто затвори очи. Казвал ли ти е някой, че имаш красиви криле?:) Лети!:)

Имат ли значение отговорите, когато и въпросът стига? Нужен ли е въпрос, когато имаш отговор. И въпросите и отговорите, всичко е у нас самите. Да си говориш сам е изкуство! Съвършено. И твърде самотно.

Ужасни цветове. Дори аз самата примигнах прочитайки за тях. Но аз разбирам. Искам да ти покажа... майското небе, пролетното зелено и котешките цветове. Не само да покажа, искам да ти дам. Вземи от мен всеки цвят, който си харесаш. Не бой се, аз нямам цветовете, които виждаш сутрин. Имам само от онези красивите, които ти липсват. И искам да ги споделя с теб, така както ги споделям с други.

Някой ден слепите ще прогледнат и болните ще оздравеят. Някой ден, за който всеки ден се моля да е днес.

За да се научиш да летиш е нужно търпение. Ти го имаш, защото знам, че летиш. Потърси го в себе си. Когато то се изчерпа обаче... трябва да решиш на къде да продължиш. Макар, че животът е път без посока. Но с цел:)

Странно ли е, че някой стигна до твоето тук?:Р Не се съмнявай и в това. В теб има достатъчно съмнения и така.

Нечаканите, но желани гости са прекрасна изненада. Ти не си гостенин. Ти не дойде за да си отидеш. Дойде за да останеш. Защото ти вече намери своето местенце в мене.:)

П.С. Разбрах още в началото.:)

# | от Скрежанка на 26 май 2006, 10:51

Добре дошъл!
Хубаво пишеш и честно да си кажа без думи ме остави!

# | от Tanichka на 26 май 2006, 11:57

Добре си ни дошъл! Верно е, че минанваме през живота на бърз кадър и хората, които са ни били близки после избледняват и на тяхно място идват други и после други..., което е тъжно..... Но пък явно няма как - сигурно ще презадръстим ограниченото си сърдечно пространство иначе. Чистиш килера на принципа на естествения отбор и продължаваш по краткия си път...

Поздрави и чакаме още много такива хубави писания!

# | от АРАГОРН на 26 май 2006, 12:46

Хе-хе, странна птица си ти! Добре дошъл и си бъди все такъв! :)

# | от queen_blunder на 26 май 2006, 13:53

Добре дошъл при нас:) Великолепна е публикацията ти. Много ме впечатли :)

# | от TurningPoint на 28 май 2006, 17:04

Благодаря на всички за милите думи. :) Въпреки че не го написах за това, някъде дълбоко на нещо в мен му е приятно да чува, че всъщност е харесвано..

Предварително се извинявам ако не се впиша особено в никоя общност. Едва ли ще страня нарочно, просто понякога имам нужда само да споделя... От местенце, което да си е мое, в което да посрещам и изпращам гости, да се грижа за тях.. Неочаквани, но желани гости..

Имало един надпис на една тениска едно време - "Keep The Distance!".. Някога, по пътя, съм избрал да живея с тази идея.. Дори почти помня кога. В момента не смятам, че е било най-мъдрото ми решение... ;) В много моменти ме е спасявало, но пък дали точно тези моменти не са причината всичко да почне да се дели?.. Не знам.. Когато искаш да можеш да си сам, за другите става трудно да успяват да бъдат с теб.... И ако успееш в това начинание, няма те да са виновни..

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

публикация...

RSS за коментари Коментари

Приятели