Сълзи като ориз

30 юни 2006, 01:38 Публикувано в Поезия | 4 коментара , 525 прочита
Оризът тъй ухае ароматно
да го изям или да избера кревата.
О, мили мой приятелю любовни,
заменям те за глад вековни.

Оризът мисля да нападна
и веч когато не съм гладна,
при тебе аз ще се завърна
и твоя ... дух ще преобърна.

Оризът аз подхващам бясно
и хващам кетчупа на тясно.
О, ужас - празно е шишето!
От мъка сви ми се сърцето.

Ориз, креват не ме влекат,
когат' шишета не текат.
Любими мой мини на ръчна,
докато автора .... /тук римата на автора бяга поради инженерната насоченост на образованието му :))/