Сажда

28 март 2006, 23:15 Публикувано в Поезия | 4 коментара , 772 прочита
Категории: Коментари на произведения
Ключови думи: сажда
Живея във комина потъмняла!
Тъгувам щом остана аз сама
и падам на снега, аз избуяла,
и правя по ливадата петна.
И вятър в кръговрат върти ме,
косата на огняра пак чернее
сълзите му се стичат по лицето
не бели, а мътилка,
но негово сърце
живее!
Не чувства болка, аз съм неговата суета,
гореща неговата младост беше,
далеч от радост и човешка нищета,
със него моята съдба вървеше...

Римейк на Красон Безподобния - "Жажда"