Мухълът!

Във ъгъл на опушения пъб!
Във дупки много,
там стичаше се мухъл!
Бе леко зеленикав,
смърдеше този ръб!

А на стената мъртъв бухал,
притиснат с чаши и книжа,
бе извор, място, че и люлка,
за мухльовите семенца!

Хей, ти -мухльо, тъй плъзливи,
недей разпространявай се в страни,
навременно се самоизлекувай,
защот' усещам как смърди :)

За твойто кратко съш'ствуваньие
и за мизерния ти, тъп живот,
излишно туй е разпро'нст'ванье,
дори не ставаш за компот!

От малки мукълчетата научи,
за сирене ги зариби!
Да оцветяват го във синева,
да радват нашите уста,
да вдигат сиренска цена!

Недей нас гладни да оставяш,
гъ*ът боли ни, нощ и ден,
да пр*дна ти ще ме накараш
егати, май съм аз кретен?!

Тогаз в хладилниците хладни,
отново се разпространуваш,
ще търсиш в сиренце да хвърлиш ти хайвера!
Не вярвам мухъл да гладува!

По оригинал на Красон Безподобния - "Бухалът!".
Ама просто не се сдържах :))