Боби – музикалната гордост на ТЕ

Днес, новият служител на мястото на Уинампа, Фообара, ми включи една песничка, която ме върна в миналото. Навя ми спомени за една красива група и за един мой съученик от Електрониката, който притежаваше невероятен музикален талант.

В първи курс Боби бе едно дългокосо момче, което блъскаше яко на барабани и си падаше по хард стиловете като Траш и тям подобни. Но с течение на времето хората порастват и вкусовете им се изменят. Та няколко години по-късно, това момче си оряза косата и пренасочи енергията си в по-сложни стилове като джаз и рок. Започна да учи пияно и сулфеж. Малко преди да завършим техникума, Боби започна да изнася първите си концерти с групата „Волфганг ин трафик“ (Подозирам, че вокалът им Явор е същият този Явор, който в момента е вокал на Гравити Co.). Завършихме техникума и си изгубихме дирите. Беше се появила една нова група с един голям хит – „Синьо“. Доста време групата свиреше по клубчета и не издаваше албуми. Докато един ден, тази група си смени барабаниста. С голяма изненада и радост разбрах, че наш Боби беше станал барабанист на Сленг. Спокойно мога да нарека наш Боби – музикалната гордост на Техникума по електроника (настояща ПГ по електроника „Джон Атанасов“).

Поздравявам ви с една от любимите ми песни, със съавтор на текста Боби:

Мой Свят – Сленг с Амалия
Музика: Димитър Екимов
Текст: Борислав Петров, Росена Екимова

Как би живял, ако всяка мечта
ставаше в миг твоя светла съдба.
Как би разбрал какво е нежна ръка,
радостен вик или горчива сълза.

Как да заспя, ако утре е край.
Как да умра, ако няма рай.
Как да се спра, ако нямам страх
да продължа и това да не е грях...

Мой свят – огън във водата.
Мой свят – пясък във ръката ти.
Аз нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя.

Как да простя една грешка сега,
ако знам, че не ще е само тя...
Как да обичам, ако в твойте очи,
виждам как, виждам
любовта ще боли.

Защо да се боря, ако няма как
света да променя...
Защо да се моля, ако никого
не мога да спася...
Защо да търся, ако няма
да намеря нищо сам?
Защо да знам, защо да знам...