Върнете се към Игри | Профил | Публикации
всички ключови думи
Група учени установиха, че продължителното играене води до пристрастяване и дори до психически отклонения. Според тях докато играем , нивото на веществото допамин се повишавало неколкократно. Tази субстанция се отделя точно когато ни е кеф, демек когато пребиваме поредния зъбльо на Diablo или прасваме поредната глава на кънтъра. Това е субстанция, синтезирана в невроните в средния мозък. Той играе важна роля за движението и координацията ни, както и за емоциите, мисленето и усещанията за удоволствие и болка. Но, според учените, ако прекаляваме с часовете игра, допаминът ще се отделя постоянно и това може да доведе до зависимост, а свръхизобилието му – евентуално и до шизофрения. Рецепторите му малко по малко ще намаляват, казват учените. А това от своя страна ще усилва усещането за удоволствие и ще попаднем в затворен кръг. Сиреч удоволствието от играта се усилва, а времето пред компютъра става все по-недостатъчно.
Не щеш ли, нивото на допамина в изследваните геймъри било почти същото като това в наркоманите, които стимулират увеличаването му с приемането на различни видове дроги. Съответно възможно е играта на компютър да доведе до подобно опасно пристрастяване. Едва ли не, докато се млатите на кънтъра или сте се отправили на лов за предмети в WoW, всъщност се друсате. На всичкото отгоре наскоро бе открита първата клиника в Европа за пристрастени към игрите геймъри. Трябва да призная, че останах доста изненадан от тази новина. Според местните доктори нямало почти никаква разлика в симптомите на петнадесетгодишно лапе, което просто не може да спре да играе, и на петдесетгодишен чичко, зарибен по хазарта.
Всичко това довежда неизбежно до въпроса: “Наистина ли игрите водят до пристрастяване?”. Със сигурност това е една изключително деликатна и относително нова тема и онези, които използват думички като “зависимост”, трябва да бъдат доста внимателни. Засега учените твърдят, че хората се пристрастяват към игрите, но не и че самите игри са виновни за пристрастяването им. Да, някои геймъри стават зависими, но това не означава, че WoW например е основният виновник. По-скоро виновен си е самият геймър. Пък и нима качеството “зарибяваща” не е положително за една игра? Разбира се, не бива да се мръщим твърде много пред подобни изследвания. Напротив – по-скоро трябва да ги приветстваме. Защото ако учените успеят да докажат, че игрите не предизвикват пристрастяване, това ще направи родителите, геймърите и законодателите много по-спокойни и уверени. Ако пък стане точно обратното, много бих искал да видя коя точно игра ще бъде определена като “здравословна”.
Нямате права да коментирате тази публикация.