Нещо, сътворено от душата ми:

13 юли 2009, 07:45 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 416 прочита
Категории: Символика, Размисли, Любов, За "Общност Поезия", Sms - поезия, Поезия, Любовна лирика
Ключови думи: любов, желание, нежност

четвъртък, 07 май 2009

Нежността ми прокълната
ден след ден те търси
Любовта ми без отплата,
в студ и лед се гърчи.
 
Самота,самота!
Защо в сърцето си дошла,
и свила си гнездо.
Ах съдба....
Ах съдба....
Зашо душата скърши с огнено кълбо.!!
 
Обич,нежност и надежда беше мили ти за мен.
Полъх и милувка нежна,
бях на любовта във плен.
 
но изведнъж, край нас се пръсна мъгла...
Студена черна и глуха тъмнина.
виках,крещях,
дочувах нечий грозен смях,
и едри сълзи за раздялата ни аз пролях.
 
Спомените си запазих,
знай че друга съм сега,
ала във мен остана само
страха от любовта.

четвъртък, 07 май 2009

Очакван телефонен звън..........
Обичан глас,тъй нежен сякаш е коприна,
погалила ухото ми на сън.
Сълзи напират пак в моите очи ,
и търся в спомените си утеха-как боли.....
 
Очакван телефонен звън.......
Отново моля се, кажи ми че се връщаш,
със нетърпение очавам пак да ме прегръщаш.
 
Сърцето си ти давам....
Душата ми вземи......
И знай пред бог тъй искренно ти обещавам,
Дабъдеш в него само ти!!!

четвъртък, 07 май 2009

Леглото твое ще покрия с карамфилов цвят,
и пъпки роза за възглавница ще сложа.
Ще цъфна като теменужен лист върху сърцето ти,
а ти ще чуеш учестеното ми дишане.
 
Като лоза ще се извия покрай тебе,
щебъда твоя сянка,обич и стенание,
сълзите ми за теб ще бъдат назидание,
а устните, ще те убиват със желание