Професор Ястребовски

Преди време бях направил за мое забавление, една поредица от потрети на обикновени хора. Бяха под мотото”Они сражались за родину” , не,  друго беше-май като „Те ще гласуват за Атака” или не, може би беше нещо друго-не помня веч,  защото в пристъп на славолюбив гняв ги изтрих. Тези дни пак ме налегнаха бесовете на средното съзнание и реших да направя една поредица-стига да ми стигне времето и намярата, която да има гръмкото заглавие

СТРОИТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Портретите нямат никакви литературни и социологически претенции-правим ги за забава, ей тъй, да не се затрият в забрава тези тъй хубави хора. Някои ще ги намерят за схематични, други за тъпи-но всуе, за да нарисуваш нещо и да обобщиш в  принцип, казва Бейджхот, трябва много да преувеличиш и много да пропуснеш. И като за начало,

 само диско, челото ниско, очите близко,

ви представям първия образ от колекцията- разбира се, на художествено-творческата интелигенция

ПРОФЕСОР ЯСТРЕБОВСКИ

Висшето образование по една специалност  у нас е като за малки гении. Не знам по другите как е,  сигурно пак неистов сбръч за самодуене, но при  тази е така. Да, обаче го завършват както  шампиони  на Менса-тестовете, така и  кооператори. Такава е практиката с висшето–знайте  я. Мотивират те в началото, все едно ще те вземат накрая поне  в Майкрософт, а почваш да продаваш моливи и тетрадки,  като завършиш. Ако си намериш работа. Често завършилите ,обаче, си остават с това самочувствие на нереализирани гении и никакви житейски ъперкъти не ги вкарват в пътя.

И така, един ден, преди седем години позаспалата гилдия на надутите, нереализирани неудачници-интелигенти, обединени под един покрив и една служба, поради изключителното качество и трудност на многострадално избутаното им героично и човешкозначимо образование, се поразбуди. „Дошъл е харвардски професор, ще води курс по мениджмънт.” За тая служба нуждата от мениджърски умения  бе колкото на футболист- курсове по икебана, но нали иде реч за широк кръгозор и  мерене на интелект-всички забръмчаха.Олее, невероятно интересно. Разделя по групи, дава задачи на отбори, пише оценки-страхотно.Задачи ли-да, ако направиш това и това, какво ще стане.  И как се решават-ами ето така-на тази задача отговорът е този..Ами моят ред кога ще дойде? Е, то според чиновете и заслугите към началството..

Я да ва питам вас, вий като как тъй си представяте харвадски професор? Амиии, среден на ръст, по скоро дребен, да, (високи гении и мошеници няма). Добре, облекло?-амии, вероятно тъмно-синьо, двуредово, с метални бели копчета. Панталон- класическо сиво, разбира се. Така, ами вратовръзка-ее, не,  тряя да е с копринено шалче-пепит или тъмно на бели точки. Ахаа-ама нещо ми се губи.. Брада тип  катинар, възраст-достолепна, към шейсетте. Запазен, подвижен, жизнен. Чакай, ти като  във филм от шейсетте го докара. Не, този е с  мургав тен, не е с бледа саксонска кожа.  Синеок, с очила?-съвсем не-тъмноок с поглед на дознател.  Даже е

с  класическа лула-

няма да пуши „ Арда”, я. Охх, сигурно ще смърди на”Клан*”-просто класика!

В денят Х, в който дойде ред и на наша милост, ний с разтуптяни сърца и отговорите на задачите нейде из тефтерите, зачакахме паркирането на вехтия зелен мерцедес-190так, пред залата за съвещания, предварително порядъчно отоплена и окичена с нагледни табла. Бяхме се извъртяли целият отбор и останахме групата на аутсайдерите. Професорът  слезе и  с бодра крачка се упъти към залата, съпроводен от една мома на половината на възрастта му-негова асистентка. За начало ни раздаде по тетрадка, моливче,(баш мениджърите пишат с молив) острилка и прочие  немски шарени джиджявки, с които заплени децата в нас и тези в къщите ни. Представи се: „Приятно ми е, казвам се професор К.. П-ов! „

 набърже ни издекламира сивито си-Харвард, две книги под печат, много публикации, два езика - и почна изложението.

Беше блестящ. С каква артистичност приемаше отговорите ни, които му декламирахме, с каква  радост от ума ни, с какви комплименти-човек оставаше трогнат от оценката на това величие. Боже, колко беше артистичен този човек-на места повишаваше тон, като драматичен актьор, на места го снижаваше-на места гледаше като Ботева, на други с благост и любов, като Христа. Каква ерудиция, какъв патос и колко интелект-всичко беше поднесено като мозъчна атака и в зашеметяващо темпо, оставящо зрителя без дъх. Ние пишехме ли пишехме с моливите, попивахме столетни знания от лоното на мениджмънта…

На първата почивка, обаче, вече го бях кръстил:

Професор Ястребовски

С което хвърлих колегията в недоумение.

Имаше нещо по селски показно и маниерно в цялото му държане, нещо тъмно в погледа му и прекаления стремеж да запали вечно гаснещата лула.  Извън изложението, което беше овладял като роля от пиеса, беше абсолютен головодник по темата-което  ме накара веднага да го издиря вечерта из харвардските анали. Без успех.

Той усети недоверието ми моментално, въпреки, че се стараех да го гледам с обожание и увеличи суперлативите към отбора ни. Разгеле, курсът беше ден и половина и се разделихме с него.

За късмет, директорът,с който Ястребовски беше станал пръв  приятел, го уволниха. На вторият(който се оказа от нашата аутсайдерска група) се падна честта  да изплаща фактурата за мероприятието-една твърде сериозна сума, колкото прилична кола на старо. Разбрахме, че и  на съседната служба е предлагал услугите си и като срещнал отказ, намалил цената на половина. На новия  ни директор предложил  да проведе второ издание на курса. Скритата екстра към офертата  била да направи психопрофил на служителите, с оглед лоялност към ръководителя-ся нов ръководител, трябва нов психопрофил. Аутсайдерът-шеф отказал.

Добре, ама Костов загуби изборите  и здравите сили  отново надделяха, защото нямаше време за губене  и трябваше да се доизяде софрата. Върнаха стария директор-

и така осъмнахме с курс по мениджмънт-второ издание.

На второто вече публиката, донякъде подготвена от слуха, го прие със скепсис, който той и не си даваше зор твърде да развенчае. Един от зевзеците се загледа в таблата, за които на първото или  не ни остана дъх да забележим, или бяха нови-на три от тях имаше груби правописни грешки-от неграмотност.” Професоре-тази дума се пише еди –как си”-което величието прие с  ледена благосклонност „ А,  и тази.. и тази…”

Изложението беше груб римейк на първото и нямаше нищо ново. Скепсисът и откритата подигравка в очите ни парализираше артистичността му. Претупа си урока, взе си парите и изчезна под полугласните ни подигравки…

Кво стана с книгите- издаде ли ги накрая?

Какви книги?

Този човек беше нейде от плевенските села. Беше получил  отгоре картбланш да точи предприятия от едно министерство, изградено  от кадри на роднинско-регионален принцип. Не знам какъв беше, вероятно беше бивш полицай, или кадър от репресивната система. Не знам дали изобщо имаше фирма, от чието име издаваше разходните фактури. Не знам, (макар и да предполагам, че беше точно така) дали не деляха с директора сумата. Със сигурност беше дистрибутор на някаква  дребна немска фирма за канцеларски материали, които пробутваше към мероприятието. Знам, че немски, обаче, бъкел не знаеше-пробвахме го с елементарна уловка. Знам обаче със сигурност,  че не беше никакъв професор по мениджмънт, още по малко харвардски. Знам също, че беше на ти с измамниците, каквито обикновено  биваха обличани с власт.

Самият той беше един необикновено артистичен измамник, каквито прогресираха и още прогресират в наши дни….

* Клан-марка ароматизиран тютюн за лула-евро и половина пакета.