Сполай ви, учители!

Последната седмица, при всичките гръмки политически изобличения, изцяло  мина под знака на учителите. Световният ден на учителя, присъждането на премии за най добри учители на годината и всички мероприятия, с които се чества едно съсловие на казионния му празник.  Ако слушате официалните речи и доклади, нашето образование е в подем. Но пред самия ден на учителя завърши националната педагогическа конференция,  която изрази недоверие към ръководството на Министерството на образованието и науката. И се обърна съм президента да раздели министерството на две-на образованието и на науката, както по-рано. Тази идея се поддържа от мнозина, но до изборите за президент тя няма шанс, за да не се мъти излишно водата

Небезизвестният кардинал Ришельо, познат ни от сагата за Д'Артанян твърдял, че държава, на която всички поданици са образовани,  е също толкова чудовищна, като  тяло, което има очи на всички свои части.

Но в постиндустриалния век е прието да се смята, че знанията са станали производителна сила, а социолозите са единодушни , че съвременния пролетариат-това са хората, заети  в сферата на информационните и компютърни услуги. Ако това е така, възниква въпроса, защо съвременния учител седи на социалната стълбица по ниско и живее по лошо  от времената на мракобесния Ришельо? По нашата историческа скала-по зле, отколкото в 19 век, когато бащата на малкия Ленин, работещ като учител, е бил далеч по състоятелен и приет в обществото

Учител-това е най-масовата от интелигентните професии. Например, в Русия има 1,6 милиона учители, на всеки от тях се падат по 10 учевика, докато в Европа те са по 15.

Бедите и нещастията, които се обрулиха по главите на повечето интелигентни професии-учените, музейните работници, инженери и лекари, по остро от всички други се усещат при учителите- просто заради тяхната масовост. Въпреки, че на тържествените мероприятия високите чинове на властта се разписват за своето уважение към тази професия-положението на учителите не се променя, защото не се изменя и оценката от потребността от интелектуалния труд. А тя не се променя, докато страната живее  от отчетите за продажби на сирене, за които качествено образование не се иска..Това образование даже пречи на кашкавалените олигарси, защото самото то създава опасно желание да се измени гибелния път. За олигарсите  образованието е необходимо, доколкото работниците им да не бъркат туба бензин с  гюм с мляко

Съвременната ни държава отдавна е далеч от времената на Ришельо и трябва да е жизнено заинтересована от високото ниво на образованието. Иначе пада конкурентноспособността и страната става зависима от чужди технологии. Което и се случва в момента-за година вносът е пораснал на  48 процента.

Образованието и вноса-това са скачени съдове. Количеството на  бюджетните студентите  във  вузове намалява всяка година. В чужбина се увеличава. В Оксфорд и Кембридж родните студенти плащат 1000 лири на година. Такава цена се счита за смехотворна и в най-западащите руски вузове, където студентите забравят и това, което са си донесли от гимназиите. Финансирането на образованието, въпреки всички декларации и обещания, както  и по рано не надминава 3,5 процента от БВП, въпреки, че в развитите страни е 7. Затова и в Русия няма нобелови лауреати- а не за това, че нас ни игнорират и забиват в наградите.

Впрочем в Европа се наблюдава също  масов отлив от учителството-просто, защото при образованите хора има все по широки полета за дейности. Но това, което отличава руските учители от европейските-това е този стремеж, да се носи не само знание, колкото и умение да се отличава доброто от злото. Тоест, нашият учител-това е не само преподавател, а един малък Христос. А ако е така, да се жалва от безпаричие е неприлично. Затова у нас няма учителси манифестации и стачки-както във Франция.

Нали Христос само е търпял и ни е наставлявал…

Тази статия е от любимия ми коментатор на вестник "Известия", Сергей Лесков. Човек остава поразен от актуалността и сходното звучене на проблемите. Тя сякаш е написана за България Вижте мястото на социалната стълбица, данните за студентите, вижте данните за процентите за образование в бюджетите-вижте всичко

Политиката е най важното нещо за това  как ще живеем- именно тя превръща богатите страни в пустини. Е, Русия е по богата на ресурси-има я тази  малка разлика-само 48 процента е вноса при тях.  Всичко друго е напълно сходно. Сходно, заради схемите, по които проведохме прехода, описани в  техния сериал "Бригада". И заради общо звучащите фамилии на премиерите ни, които я правят тази политика

Така ще бъде, докато…

Има само едно  истинско различно и затова  оптимистично нещо. Че учителите направиха като във Франция.

Сполай ви, учители!