ДАЛИ БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧУЖБИНА ЩЕ СПАСЯТ БЪЛГАРИЯ?

ДАЛИ БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧУЖБИНА ЩЕ СПАСЯТ БЪЛГАРИЯ ИЛИ БЪЛГАРИЯ ЩЕ СПАСИ БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧУЖБИНА? Една на пръв поглед екзотична идея започна да циркулира в последните дни в българското общество. Емигрантите да дойдат да спасят държавата от пълния разпад, пред който е изправена. България ще дава и възстановява гражданството на около 30 хил. души годишно, заяви проф. Божидар Димитров, министъра без портфейл в правителството на Бойко Борисов, който отговаря за българите в чужбина.До сега максималният брой на разгледани и одобрени молби е бил 7113 на година, уточни Димитров при представяне на промените в Закона за българското гражданство. Всички лица, завършили висшето си образование в България - по образователна степен "бакалавър", "магистър" и научна степен "доктор" да могат да добиват българско гражданство. "Чужди мозъци не искаме да крадем, искаме тези, които сме подготвили с парите на българските данъкоплатци да могат да останат тук", каза Божидар Димитров. Той очаква до 3 месеца ректорите на университетите да изпращат документи на студентите, които са завършили своето висше образование в страната. Тези деца идват тук на 18 години, тук са първите им социални, икономически, политически, човешки, сексуални контакти, каза Димитров, визирайки студентите от Македония, Украйна, Молдова с български произход. Държавата им плаща образованието до бакалавърска степен, а след това магистърската степен иска да си я плащат като чужденци, ако нямат гражданство. Документите на българите, които са загубили своето гражданство - възрастните хора от Македония, например, където до преди години имаше Закон, според който българското гражданство е углавно престъпление. Божидар Димитров даде пример с човек с българско самосъзнание, който бил осъден на 3 години затвор за това, че кръстил близнаците си Плиска и Преслав. Основните промени в Закона за българското гражданство са, че молбите за българско гражданство ще се подават лично - в българското министерство на правосъдието или в наше консулство. Няма ясна статистика колко са българските имигранти от последните 20 години. Според министър Димитров, повечето наши сънародници нямат намерение да остават в чужбина.Очаква се промените в закона за българското гражданство и Закона за българските общности да бъдат внесени в парламента преди 16 ноември. Очевидно е, че от една страна, подобни желания са пряко следствие от негативното свойство на националния ни манталитет винаги да очакваме някой друг да ни свърши работата и да ни "оправи". И след като щафетата на очакването мина през всевъзможни субекти, в чието богатство бяхме втренчили отчаян взор, сега накрая стигнахме и до емигрантите От друга страна обаче като икономическа хипотеза и потенциален източник на растеж, идеята никак не е необоснована. Факт е, че основният проблем пред който е изправена българската държава, е безпаричието. Просто няма пари за нищо. Няма капитал за инвестиции, няма оборотен капитал, няма за обучение и получаване на ноу-хау, няма за сигурност, няма за поддържане на здравето на работната сила, няма за нищо. Времената на тоталната изолация и откъсване от корените минаха и обективно погледнато, като се съобразяваме с правилата на новия свят, можем спокойно да окачествим българите в чужбина просто като наши сънародници, работещи малко по-далеч от родните си места. Но самата територия на държава като такава все повече губи значението си в новите условия на света. Европейският съюз тотално зачеркна всякакви граници и вече изгражда статута на европейския гражданин.Възприемането на емиграционната диаспора като нещо отделно е израз на все още недораслото мислене на частта от нацията, която си е останала тук. Това не е ненормално по принцип. В България остават предимно по-консервативните хора - пенсионери, малцинства, по-бедни и необразовани, както и една супер елитна върхушка. За подобно общество е нормално по-трудно да възприема новите реалности. Което обаче ни най-малко не значи, че те не са факт. Просто отстрани погледната България е толкова ясна и прозрачна и предпоставките за трагичната картина са толкова очевидни, че изобщо няма какво да се обяснява. На българите в чужбина като чувства не може да им е нещо друго по отношение на България, освен "мъчно". Ей така - мъчно.