И това лято пак....или "Калигула Бесният"

Знаеш ли за глухарите? Те са едни красиви (и вкусни) птици, които през пролетта по време на размножителния си период толкова се съсредоточават в песента и ритуала си, че не забелязват нищо около себе си, оглушават и ослепяват за всичко, което се случва наоколо. Това е един вид полудяване, истерия някаква... Не знам дали е от температурната амплитуда - мисля, че просто е в природата им.

Sluchaina, не знам за птиците, но някой от тях са прелетни и със сигурност избягват температурната амплитуда Но какво наистина става с нас, хората по нашите географски ширини през горещото лято? Защо в сезона на почивките сме по-изнервени, по-нетърпими един към друг и много крайни в постъпките си? И ако аз виждам промяната в другите какво ли виждат те в мен? Е, добре опазих се от донякъде от крайности в общуването, но пък си вмених страх от болест и тя почти ми се случи.

Хандрина, аз опитах да избегна влиянието на"температурните крайности", като птиците,  преди години, но повярвай ми, това въобще не зависи нито от географските ширини, нито от смяната на сезоните, нито от политическите промени, нито от щедрия комфорт на уж "устроените общества", нито от материалната сигурност, нито от привидната им нравственост, морал и любезност. Човек може да бъде еднакво щастлив, или нещастен на всяка точка от земното кълбо, ако е самотен. А там/ в "не-бесните" общества/ повечето са самотни.  Хората, напуснали родината ни за по-добър живот, до един, дълбоко копнеят да се завърнат именно заради усещането, че тук никога не си сам. Това  всъщност е носталгията. Навярно си има и други обяснения. Забележи  как тук , в bglog-a, всеки търси близост и е безкрайно щастлив, че я намира. Колко много душевен комфорт струи тук! Даряваш любов и плучаваш любов! А колкото до страха от болести...Сигурно знаеш, че страхът е най-големият човешки враг. Той сковава крилете, приземява, разболява... А най-силното противодействие срещу него е ДЕЙСТВИЕТО. Незабавното и решително действие! Желая ти от сърце да победиш проблема си, какъвто и да е той! http://4storing.com/oyocp1/c34d2930097ec2672d83a2fcb42b4aa7.html

Ами това е състояние, подобно на т.нар "holliday blues" - състояние на повишена тревожност и склонност към депресивен момент, който се свързва с празниците. Както при всяко нещо, причините са много и температурната амплитуда би могла спокойно да се включи като стресов фактор, който повишава общата несигурност. Според мен лично, най- основната причина е свързана с повишени очаквания и с факта, че самият човек иска повече от себе си и от околните в ситуацията. Американските психолози, които имат сериозен опит с този проблем, смятат, че факторът "спомени" също е много важен. Т.е. човекът си спомня за минали прекрасни ваканции/ празници, сравнява ги със сегашните и остава разочарован... Посочват се и други фактори - смяна на хранителния режим, общата умора... Но за мен най-вече нереализираните очаквания са факторът.

Промяната е друг въпрос - когато е желана, съответно действа положително. Нежеланите промени могат да доведат успешно до рязко повишаване нивото на стрес. Ако промяната, която си направила, е желана от теб самата, не би трябвало да отдаваш значение на това как и дали околните я приемат. Просто трябва да си уверена.

Относно страхът - cveti е права - той е голям враг. Едно от лекарствата е увереност - в това, че е възможно да бъде победен.

А сега зарежи всичко което разправях досега и просто намери на какво (или на кого) да се усмихнеш. Искренно, най- безкористно, без никакви очаквания. Може и на огледалото :)

 

Благодаря ви cveti и Sluchaina !

  cveti, имаш право за тези, които отлетяха. Аз не им завиждам изобщо. Но си мислех може ли да сме толкова "обречени", заради географската ширина. Благодаря ти и за поздрава!

Ами какво да кажа, Sluchaina ти направо си ме разконспирирала. Най-вече за очакванията, за безгрижно лято. Обаче и съвета си заслужава! :)

Не е въпрос на температура.
Точно обратното - фактът, че оцеляваме при толкова големи температурни разлики, означава, че сме  (прекалено) приспособими.

Цитираният от Ксандрина текст (мир на праха на автора) е логически неточен, освен че е литературна измислица.
Какво общо има здравината на камъните с човешката психика?!
По пътя на  размислите на Хр. Калчев всички скандинавци трябва да са пълни психопати.
А хората, живеещи в много топли райони - абсолютни истерици. Напротив - жегата в Испания е създала обичая на фиестата, ленивата отмора по пладне.

Въпросът по скоро би трябвало да бъде:
Влияе ли се човешката психика от температурата на околната среда?
Ако се влияе - до каква степен?

Любителски се интересувам от психология; чела съм статистика за процента на самоубийствата във Финландия. Доколкото разбрах, хората там се самоубиват не защото им е студено, а защото през голяма част от времето навън е тъмно. Колкото повече слънце - толкова по-добре за психиката на хората.
Не мога да приема за вярно, че българите сме a priori "психопати, истерици, луди" -  при това слънце, което ни дава радост, светлина, енергия, храна...

Не мога да приема за вярно, че околната среда играе толкова определяща роля върху психиката на живеещите на дадено място  индивиди, че поведението на тези индивиди да се обяснява само с околната среда.

Все пак не сме едноклетъчни.
В процеса на еволюция организмите са оцелели чрез механизма на адаптацията.
Това означава, че ако някой е роден в Африка, ще се чувства добре на много топло и доста некомфортно в Скандинавия.
И обратното.
Но след време ще се адаптира.
Хората сме толкова издръжливи животни.

 

Не ни е виновна голямата температурна разлика.
А малката разлика между "допустимо" и "недопустимо" поведение в морален аспект.