Първо ниво

чувствам

нужда от почивка

да разбера коя съм, какво искам

да променя някои неща в мен...

Това, което пиша, е много лично. И е част от разговор с мой познат от преди малко, в Скайп.

Отговор:  4e dosega ne si li razbrala kakvo iskash ????????????????

kakvo iskash da promenish?

а ти знаеш ли какво искаш? наистина? с ръка на сърцето?

Отговор:  da

и отдал ли си се на това да го постигнеш?

доволен ли си от това, което си, това, което правиш, от това, което те заобикаля?

Отговор:  za purvo nivo da

първо ниво?

Отговор:  mi kato sled razvod iskam stabilna rabota i mnogo jeni

mnogo sex

това е наистина първо ниво

задоволяване на първичните нужди

присъщи на всички нас

Отговор:  sled tova dostatu4no pari za da imam dom i jena s koqto da si prekarvame yutno

а по-нататък?

мислиш, че това е достатъчно?

аз се заблуждавах дълго, че стига... но за мен не е така, за съжаление...

Отговор:  4e kakvo drugo osven dete. vijdash 4e hora s 500 leva i teq s 5 000 000 leva pak berat qdove

напълно съм съгласна с това, че парите не правят щастието

нито спестяват ядове

Отговор:  da no se zamaivame i sledim modata i luskavoto za da se vpishem v obshtestvoto
за горното си прав. мнозинството от нас са такива. и това ги кара да страдат.

а не е важно...

ненужно

и какво изобщо е обществото, ако не клетка, където е по-лесно да оцелееш, поради улесняващите те и задължаващи те правила?

обществото е един изкуствено създаден свят, чрез който масата по-лесно се поддава на контрол

Отговор:  mdaaaaaaaa taka si e :) na teb v li4en plan kakvo ne ti dostiga

При което смених темата – не сме достатъчно близки, за да споделям... нито съм готова да говоря за това с когото и да е било... би било прекрасно, ако можех поне сама пред себе си да го кажа ясно... да облека в думи чувствата си, да се разкрия и полетя освободена от товара.

Това, което ме накара да споделя разговора, е темата за първото ниво. Много ми хареса като понятие. Често съм си мислила за многопластовостта на нещата, които ни обграждат, за многослойността на вселенската необятност. Но никой от нас не може да избяга от първото ниво.

Към второто – нуждата от човек до нас и уют, в който да се наслаждаваме, че човекът до нас (заедно със самите нас) съществува – се стремим, съзнателно или не... душа-сестра,с която да създадем крехкото равновесие на удовлетвореността от днешния ден и от нас самите като, надяваме се всички, добри и достойни човешки същества.

Идва физиологичната и вменена нужда от създаването на поколение – някой, който да ни онаследи, да осмисли самото съществуване на Човешкия род...

От там нататък започва останалото. Различно за всеки, разно- и много- образно...

Дадох ви и другата част от разговора... няма да я коментирам сега, просто исках да е завършен.