Безобразията в спешното отделение на ВМА

Преди няколоко години, майка ми се почувства зле сутринта и аз извиках бърза помощ. Лекарския екип от бърза помощ я закара във  спешното на Воена болница, там тъкмо се сменяха нощна и дневна смяна и този лекар от нощната гледаше как по-бързо да се измъкне, а лекарката от дневната още не и се работеше. Там имаше една старша сестра с очилца, която ми заявяваше,  че докато не дойде личната карта на болната няма да я помръднат от носилката. Своевремено аз се обадих за личната карта и тя пристигаше към болницата, но поради задръстванията се забави. След това чух разговор между други доктори, които критикуваха колегите си, че са оставили жената в това състояние три часа, без да вземат необходимите мерки. Майка ми почина, а аз  стоях пред вратата на спешното и никой дори не ме информира какво се случва. Една от санитарките видимо беше пияна, медицинските сестри незнаят за какво са там, просто се въртяха и една от тях се чудеше как да излезе за да си свърши някаква работа, без да я забележат и искаше от другите сестри да я покрият и те разбира се приеха. Старшата сестра с очилцата беше върха на безчовечното отношение - за нея по - важно  беше личната карта, а не живота на майка ми, която беше  критично състояние. И това подобие на човек истински античовек е поставен в спешно отделение, за да спасява човешки живот - не това не може да е истина, но това е състоянието на здравеопазването в България от доста години насам. Не само липсата на пари и апаратура  е проблема. Истина е, че заплатите на медицинските сестри са нечовешко малки, но има и друга истина, че там работят хора, които нямат нищо общо с професията, която трябва да спасява човешки живот, ходенето на работа само, за да взимаш някаква заплата ги превръща в обикновени убийци.