Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Родих се аз под щастлива звезда.
Растях като волна, нежна пеперуда.
Не знаех, че живота отнема радостта,
не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.
Боря се с живота злочест, като хала
стремя се всичко с добро да постигна.
Чакам нощта черна, мрачна да догаря,
чакам утрото окови те да вдигне.
Трудя се аз за благото и щастието на всички.
От дете тичам боса по една мечта.
Да имам дом и щастие достойно да получа
да летя окрилена от любовта.
Защо ли аз попадам на нечисти хора
с нрав, противен, жесток и лош?
Защо ли аз винаги трябва без умора
да се боря срещу хищническата мощ.
За пореден път се моля на съдбата.
Витая и искам аз винаги да съм щастлива.
Сърцето ми ранено от болката разкъсва
да съм радостна, доволна, обичлива.
Автор : Виктория Милчева
Нямате права да коментирате тази публикация.