НА УЧИЛИЩЕ С ТАНК

БРОНИРАН УЧЕБНИК

 Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който, несъмнено, се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече – този процес е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите:”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател, - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Закона/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.