В образованието: Не просто да говориш, но и да действаш

Всеки от нас се стреми да даде на своето дете най-добрите средства за живот. Затова ние интуитивно ги възпитаваме да бъдат алтруисти. В действителност, образованието на младото поколение винаги е било основано на алтруистични ценности.

Възпитаваме нашите деца да бъдат добри с другите, защото подсъзнателно знаем, че когато човек не е добър с другите, това в крайна сметка наранява него. Искаме да дадем на децата си сигурност и усещаме, че можем да успеем само посредством алтруистично образование.

По този начин, увереността на човек не зависи от индивида, а от обкръжението. Защото обкръжението отразява отношението на човек към него, всички вреди идват от обкръжението. Обаче насърчавайки алтруистични ценности, ще увеличим шансовете обществото да не ни вреди.

Всяко общество, във всяка страна през историята е искало да предаде алтруистични ценности на своите деца. Само много силни личности като тираните, чиито армии стоят готови, за да наложат тяхната волята, могат да си позволят да учат децата си да бъдат безмилостни, невнимателни и безгрижни. Но децата на такива хора ще се нуждаят от голяма защита, за да оцелеят. Те ще трябва да стоят на щрек срещу всички останали и да предпазват себе си чрез силата на армиите.

Доброто отношение към другите предава неповторимо усещане за сигурност, мир и спокойствие. Поради тази причина се опитваме да възпитаме нашите деца с тези ценности. Обаче, и това е важен момент, с времето нашите деца виждат, че ние самите не се отнасяме по този начин към другите и така те стават егоисти като нас.

Подходящото образование е основано на добри примери. Показваме ли на нашите деца пример на алтруистично поведение към другите? Отговорът най-вероятно е негативен, въпреки че ги възпитаваме да са алтруисти, докато са млади. Дете, което вижда, че неговите родители не действат, а само говорят, усеща, че техните думи са празни и неверни. Колкото и да се опитват да показват на децата почтен начин на държание, ще бъде безполезно.

Кризата, в която сме днес, и нашето опасно бъдеще, ни подтикват да направим промяна. До този момент сме учили нашите деца да правят нещо, но без да следваме собствените си съвети. Обаче сега нямаме избор. Трябва да променим нашето егоистично отношение към другите.

Колкото повече и повече хората започват да се отнасят алтруистично, реалността, в която децата ни ще се раждат, ще се промени и те лесно ще приемат това, което е било трудно за нас да разберем. Те ще признаят, че ние всички сме част от една система и според това, нашите взаимовръзки трябва да бъдат алтруистични. Няма нищо по-добро, което можем да направим за нашите деца и за себе си.