Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Виждам, че напоследък сме на поетична тематика и понеже не съм писала поезия мнооооого отдавна, намерих нещо прекрасно.
Написано е от едно малко момиченце... малко преди да почине от рак в болница на Ню Йорк...
Дано някога и ние достигнем нейната мъдрост!
SLOW DANCE
Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?
Или пък заслушвал ли си се как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичал ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “Как си”, чувал ли си отговора?
Дали вечер си лягал, прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни.
Казвал ли си някога на детето си “Това ще го направим утре”?
И в бързината си не си видял тъгата му?
Загубил си контакт, оставил си едно старо приятелство да завехне,
защото си нямал време да се обадиш и кажеш ”здравей”?
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката
преди да е спряла песента.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил....
Всичко е казано! Страхотно!
Здравей и на теб, мила! Чакахме те :)
Всичко е истина, но е трудно постижимо в тази консуматорска система, която те задължава да тичаш или те изхвърля...
Благодаря ти, че попита, Джеймс. Видях, че си се върнал и вече съм добре :))))
Странно ми е защо всички искат да си ходят или малко да си починат, ама какво да се прави... То може и на мен да ми дойдат такива идеи някой ден, така че няма да упреквам никой (то и без това не е много здравословно :))))
Да, знам, миличка. Не са ми ясни подробностите, но знам, че си имала причини.
Отдавна исках да ти кажа, че следя коментарите ти и съм много впечатлена от теб! Не само за това, че позициите ти почти се припокриват с моите, но и се възхищавам от начина ти на писане - от думите ти лъха свежест и си позитивна, дори, когато опонираш... Уникално!
После влязох в "Поезия" и ... нямам думи - талантът ти е уникален и се радвам, че си му дала воля и си позволила на повече хора да се докоснат до него. Сега е и моментът да честитя "рожбата ти" - стихосбирката "Случайна"! Дано да има много други след нея и да се насладиш на обичта на хората!
Дали няма случайно някой поизостанал екземпляр за мен? :)))
Преди около две години един блогър още в първия пост взе да обижда и си постла лошо.Блога се разкапа, защото много се махнаха. Август вече почти не съществуваше първа страница.Сега малко се съживи, но се правят киряк стефчови пози - аз излазям, и тук ,та така коментирам. Разбра ли ме?
Стихотворението е добро! Наистина трябва да чуваме музиката когато звучи .Може и да се запомни за да има ехо и в нас, когато е спряла.
Относно моите съображения, няма как да разбереш какво се е случило и защо се случи така, поради много красноречивия факт, че един конкретен потребител редовно си изтрива публикациите и коментарите, които биха могли да внесат яснота, или пък си сменя потребителското име. Бих ти препоръчала да не се занимаваш със стари неща, надявам се, че напред е много по- интересно и весело :)).
Пратих ти адреса си.
П.П. Нали няма да забравиш автограф? :)))
Анастасия, разбира се :))! Благодаря ти за интереса, който проявяваш. Боя се да не останеш разочарована - не си заслужава толкова по моя преценка.
Разбира се, че потребителите сами преценяват.Началото на август бяха преценили.По думите на Ина - тишина. Достатъчна ти беше цяла година за да е сътвориш. Не само ти де.
Аз и преди съм ти разрешил да ме копираш и цитираш, та нали корицата на книгата ти е от притча разказана от мен и там ме копира.Даже и не ми благодари, а във Фейсбук ръси обиди по мой адрес.Защо си изтри там коментарите?
Хората, които се идентифицират с герои от чужди разкази явно си имат някакви причини да вършат нещо такова. Аз не съм допускала, че такова нещо може да се случи, извинила съм се и не виждам смисъл да се повдига въпрос за Един мой коментар отпреди две години. Имам предостатъчно приятели в средите на учителите, които не се идентифицират с героините на Светев - кой знае защо...
Аз пък скоро казах, че злобата ако я оставиш и не и обръщаш внимание се самовзривява. Края на юли тук беше така. Ако и обръщаш внимание тя се преражда. Опит си направих тук и май пак съм прав в разсъжденията си. Веднага се прераждаш.
От нищо – нещо! Това стана, Шели. Аз поне не разбрах какво толкова имаше в поста на Случайна, което размъти духовете. Ти виждаш ли нещо тук : „Анастасия, аз имам свои съображения "да си ходя". Мисля, че скоро ще разбереш защо - имам някакво странно предчувствие :)). Но пък има провокатори като Дени, заради които просто не мога да не се връщам понякога.” И то така ги размъти, че вече замириса по всички постове...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...