Оф... В пристъп на добри чувства купих на брат ми шоколад. Човекът е нощна смяна. Идеята беше, като мине утре сутринта като бързия влак през нас, да отвори хладилника (което е първата му работа при влизане в кухнята, дори и цял ден да е бил у дома), да види шоколада и да каже - Аууу, за мен е. И има, няма вече 4 часа, откакто се боря със себе си да не го изям. Щото като го взимах, не ми се ядеше и на мен. И сега какво да правя... 

П