Приказка за малкото детенце, което скоро ще се роди.

Приказка за малкото детенце, което скоро ще се роди

         Аз съм малкото човече, което скоро ще се роди. Знам, че всички ме чакат с нетърпение. Мама, татко, баба, дядо – още от сега много ме обичат. Но защо да се раждам? На мен и сега ми е добре. Тук в коремчето на мама винаги ми е топличко и хубавко. До крачето ми има една топчица, която докторите наричат плацента. Появи се в третия месец от моя живот  и от тогава все се грижи да бъда нахранено и нищо да не ми липсва. Пази ме от болести. Тя е много добра с мен. Имам си всичко, което ми е нужно за да бъда щастливо.

Аз съм толкова малко човече, но знаете ли? Имам си история! Искате ли да ви я разкажа? Ето започвам:

            В един слънчев ден мама и тате се срещнаха и се запознаха. Бяха неразделни. Прекараха заедно много прекрасни часове. Накрая си признаха, че се обичат и искат да се оженят. Ожениха се и започнаха да си мислят за мен. 

В момент, когато мама и татко бяха много нежни един към друг, от тялото на баща ми излезнаха малки същества, много на брой. Приличаха на попови лъжички. Вие, виждали ли сте попови лъжички? Но тези, които излязоха от тате, бяха много малки. Хората никога не могат да ги видят без микроскоп. Всяко от тях си имаше главичка, шийка и опашчица. С опашчиците си се придвижваха напред. Тези малки същества хората наричат сперматозоиди. Тяхната обща мечта беше да се срещнат с яйцеклетката, която също беше малка като тях и се намира в корема на мама.

            В корема на мама има два органа, които докторите наричат яйчници. Те са малки, но всеки от тях има страшно много яйцеклетки. Тези яйцеклетки си стоят в яйчниците й още от раждането на мама. Когато тя порасна и стана девойка, тогава всеки месец, една от тези яйцеклетки узряваше, и излизаше от яйчника й. Излязлата яйцеклетка веднага се поемаше от една тръба. Всъщност тръбите са две, защото и към двата яйчника има насочена по една тръба. Тях докторите наричат маточни тръби. В тръбата, като през тунел яйцеклетката се пренасяше до моя сегашен дом – в матката.  Тя също се намира в корема на мама. Всяка узряла яйцеклетка чакаше да се срещне със татковите сперматозоиди, но те все не идваха, защото мама все още не познаваше татко. Щом не се срещнеше с татковите сперматозоиди всяка от тях умираше, но след месец на нейно място идваше друга – нова зряла яйцеклетка. Така, докато дойде време яйцеклетката на мама най-сетне да се срещне със сперматозоидите на татко. А те както казах бяха много – страшно много. Бързаха. Всеки искаше да стигне пръв. Бяха толкова нетърпеливи, че  посрещнаха яйцеклетката още докато се намираше в маточната тръба. Най-силният и най-бързият стигна до яйцеклетка и се сля с нея. Може би, ще попитате защо им е нужно да се сливат? Защото те не могат сами един без друг да направят дете като мен.  За да го сторят трябва да са заедно. Всеки сперматозоид носи частица от татко, благодарение, на която аз много бих приличало на него. Яйцеклетката пък носи частица от мама, с която бих приличало на нея. Когато се слеят в едно те се споразумяват по между си по какво ще приличам на мама и по какво на татко. Ако ме питате мен бих искало да взема русата буйна коса на мама, нейните тънки и нежни пръсти и прекрасните й сини очи. От татко бих искало да взема силната му воля, чувствените му устни, милата му усмивка с трапчинки от страни и сръчните му ръце. Но, това не зависи от моето желание.  Всичко зависи от това как са се споразумели сперматозоида и яйцеклетката, в онзи важен за мене момент. Искам да ви кажа една малка тайна. Сперматозоидът е този, който решава какво да бъда – момиче или момче. Казвам ви, за да го знаете. Тава сливане на мамината яйцеклетка и татковия сперматозоид, докторите наричат оплождане. От този ден всички казват, че мама е бременна. От този ден започна моята история в нейния корем.

Вече 9 месеца живея в корема на мама. Скоро трябва да се родя. Но знаете ли? Първо бях много малко. Никой доктор не можеше да ме забележи даже и с модерни апарати. Но много бързо растях.

На четвъртата седмица бях голямо като точица.

На петата седмица от моя живот бях голямо като трохичка хляб.

До 3-я месец пораснах и станах 5 сантиметра. Имах си вече всичко – и главичка, и ръчички, и краченца, и пръстчета. Можех да се движа. Бях като Палечко от приказката. Но, аз още живеех в корема на мама.

На 4-я месец докторът можеше да слуша как тупти сърчицето в гърдичките ми, а мама вече можеше да усети когато движа ръчичките, краченцата и телцето си. Тогава тя казваше, че я ритам по корема. От тогава до сега много пъти я ритам по корема.

На 5-я месец можех вече да отварям и затварям очите си и да се мръщя ако нещо не ми хареса.

На 6-я месец вече съвсем приличах на човече, но трябваше още да раста, за да стана хубавото бебе, което мама, татко, баба и дядо с такова нетърпение чакат да се роди.

Колкото повече растях, толкова корема на мама ставаше все по-голям. Сага е много голям, защото аз съм в 9-я месец и вече съм голямото - малко човече, което скоро  ще зарадва всички вкъщи като се родя. За да може мама да ме роди по-лесно, аз живея  с главата надолу. А  когато тръгна да се раждам, знам, че първо ще си покажа главата, а след това ще излезе и цялото ми телце. Тогава силно, с цялото си гърло ще изплача. Този плач ще ми помогне да вдишам първата глътка въздух в живота си. С него, по свой начин, ще поздравя мама, татко и целия човешки свят.

Раждането ще е първият ден от моя живот на тази Земя. Може би, няма да ми е така топличко и уютно както е в коремчето на мама, но живота ми сред вас хората ще бъде по-интересен, по-красив, по-щастлив, с повече предизвикателства. 

Може би, аз съм вашето братче или сестриче, което вие чакате с нетърпение да се роди. Добре, чакайте ме! Обичайте ме още от сега! Но докато съм в корема на нашата майка, вие трябва да сте много внимателни към нея. Не я ядосвайте! Когато тя е тъжна или ядосана аз не се чувствам добре. Ако знаете как съм плакало всеки път когато мама е разтревожена. Така ще бъде и след като се родя. Където и да се намира тя, аз винаги ще усещам кога е тъжна, неспокойна или разтревожена. Така ще бъде през първата година от моя живот след раждането ми, защото макар да съм отделено от нейното тяло, аз все още ще бъда част от нея – част от нашата обща мама. Нейното тяло ще ми даде първата храна в живота ми – майчиното мляко. То ще бъде незаменимо. Ще го пия само около 1 година, но знам, че ще ми помогне да порасна здрав, силен и умен човек. Ще ме предпази от много болести. Дано, мама има достатъчно мляко за мен.

Всяка майка ако иска да роди здраво и хубаво бебе не трябва да пуши цигари, да пие алкохол, да не се ядосва. Храната й да бъде здравословна – да яде много плодове и зеленчуци, мляко, сирене, кашкавал, хляб, месо, риба, яйца, ядки. Да се пази, да не се разболява. Около нея трябва всичко да е спокойно и приятно. И нека всички да помним:

Животът на всеки от нас е свещен.

Той ни е даден да бъдем щастливи.

Нека вярваме, че всяко начало

е трудно и нека да благодарим

на Създателя, на нашата майка

и татко любим.